Лице за контакт: Елена Петкова – Председател на УС на СНЦ „Еквилибриум”; тел. 0884 716 557, e-mail: e.petkova@eq-bg.org
Какво е това?
Провеждане на групови сесии в клубен формат с деца и техни родители или близки в училища и детски градини, които са в близост до кварталите с концентрирано ромско население. Подходите са „Учене чрез преживяване“, използване на силните страни на децата и родителите и разнообразния набор от интелигентности, които носи всяко дете. Чрез различни игри и приложни техники деца и родители разглеждат разнообразни теми, значими за осъзнаване на нуждата от образование и приемането на училището като приятно място, в което може да се учи по забавен и лесен начин. Развиват се умения, знания и опит у родителите от ромски произход за посрещане на нуждите на децата в ранна детска възраст, за подобрено общуване с тях, включително на български език, за мотивиране на децата да започнат училище и да останат в образователната система.
Защо разработихме тази практика?
- Ранното детско развитие се случва в 100 % от случаите между 0 – 7 годишна възраст, независимо дали родителите и педагозите се занимават целенасочено с него.
- Науката е доказала, че тези години са ключови за развитието на психиката, емоционалността и интелигентността. Затова осъзнатото занимание с детето в тази възраст разгръща по най-добрия начин потенциала му.
- Липсата на знания и умения у родителите от ромски произход да отговорят на нуждите на децата в ранна детска възраст, най-често се дължи на бедност и необразованост на семействата, на традиционни (културно – етнически) модели на отглеждане на децата.
- Последствията са социално занемаряване, изолиране в гета (самоизолация), изоставане на децата в комуникативно, когнитивно, емоционално и психо-моторното развитие.
- Децата са неподготвени за образователната система, вкл. не владеят български език, а това води до изоставане и отпадане от системата на образование още в начален етап и съответно до социална маргинализация и повторяемост на моделите.
- Практиките на „Еквилибриум“ за работа с ромските общности, живеещи в няколко квартала на Русе е дългогодишна и се базира на „учене чрез преживяване“ или другояче казано – „учене чрез правене“, на принципа на групови интерактивни сесии