ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ТРАГЕДИЯТА С МОМИЧЕТА

СЛАГАНЕ КРАЙ НА НАРУШЕНИЯТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

СРЕЩУ ДЕЦАТА И ЮНОШИТЕ, ПОСТАВЕНИ В ИНСТИТУЦИИ:

ПРИЗИВ ЗА ДЕЙСТВИЕ

В Латинска Америка повече от 243 000 деца са отделени от семействата си и растат в домове, в коието липсва индивидуалната грижа, от която те се нуждаят. Прогнозите показват, че в Гватемала най-малко 5 600 деца живеят в домове. Някои от тях са „макроинституции“, в които се намират стотици момчета и момичета, които живеят изолирани от обществото, като в същото време в тях има недостиг на персонал и недостатъчен надзор от страна на държавата. Не само в Гватемала, но и в по-голямата част от държавите в Латинска Америка както и в други региони, институционалните грижи все още са преобладаващата политика, когато става въпрос за деца, засегнати от различни сложни социални и семейни обстоятелства. При тези обстоятелства семействата могат да се откажат от родителските си права и да поискат децата им временно или постоянно да бъдат поставени под институционална грижа, с цел да се гарантира, че децата ще получават храна, адекватни санитарни условия и образование. Това означава, че повечето деца, живеещи в домове, биха могли да бъдат отглеждани в техните семейства ако правителствата и гражданското общество инвестират в инициативи и услуги, които биха могли да гарантират адекватна психологическа и материална подкрепа.

Началото на месец март 2017г. беше белязано от траур за Гватемала и цялата международна общност, поради трагедия, довела до смъртта на 41 момичета.  Физически и психологически този инцидент се отрази и на други 15 души. Случката се развива в сиропиталището „Вирген де ла Асунсион“, което е било под контрола на правителството (парадоксално наречено „Хогар Сегуро“ в превод „сигурен дом“). Институцията е била приют за около 1000 деца и юноши, когато група от момичета, които са били заключени, запалват матраците си, в знак на протест срещу условията на живот, насилието и сексуалната злоупотреба, на които са били подложени. Тази предотвратима трагедия е предупредителен сигнал, който ни кара да изкрещим: „НИКОГА, НИКОГА“.

Тук, ние изтъкваме един често пренебрегван социален въпрос: общи нарушения на правата на човека срещу момчета и момичета, живеещи в институции в Гватемала, Латинска Америка и по целия свят.

В следствие на тази трагедия, правителството на Гватемала се ангажира да осъществи редица реформи, заедно с подкрепата на своите партньори, гражданските организации и сътрудничеството на международната общност.

В същото време, международната общност трябва да продължи с реформите в региона.

Насърчаващите мерки, предложени в настоящия призив за действие, били те разширяващи или укрепващи инициативи (в зависимост от напредъка, постигнат във всяка страна), имат за цел да сложат край на институциализирането на грижите за деца, когато това не отговаря на изискванията за необходимост и пригодност, описани в Насоките на ООН за алтернативната грижа за деца. Целта е да се насърчи създаването на рамка за защита, която да позволи замяната на масовите социални грижи с механизми, подкрепящи семействата и общностите. Тази рамка, трябва да е създадена от обществената политика, допринасяйки за постепенния процес на деинституционализация. Целта е да се създадат национални системи за всеобхватна грижа и закрила на децата, които да прилагат политики за грижа и закрила, зачитащи правата на децата. Тези системи следва да насърчават политиките, насочени към грижи за децата, които включват инициативи и услуги, които да спомогнат за укрепването на семействата и общностите, така че те да могат да изпълняват своята роля и отговорност.

Този призив за действие има и фундаментална цел: да се създадат постоянни механизми, които да позволяват деинституционализацията.  Целта е да се надскочат малките резултати, за да се постигне правителствена политика, която да бъде универсална и устойчива във времето.

Целите на устойчивото развитие, насърчават държавите да „не оставят никой зад себе си“. Съществува нарастване на възможността за техническа експертиза, която може да помогне на правителствата да планират и финансират реформите на услугите за закрила на детето.

Чрез този текст, призоваваме правителствата спешно да преследват следните насоки:

– Насърчаване на обществените политики, с цел гарантиране закрилата на децата и юношите, за които е необходима продължителна грижа.

– Постепенно да се елиминира институционализирането на деца в региона, на възраст под три години, чрез създаване и укрепване на алтернативи, базирани на семейния модел.

– Да приеме съответното законодателство, с цел ограничаването на отделянето на децата и подрастващите от техните семейства, с изключение на случаите, в които това наистина е необходимо и да насърчи събирането на семейството, когато това е възможно.

– Разпределяне на технически и финансови ресурси, с цел даването на приоритет на защитата на децата и юношите; подкрепа на семействата, предоставящи грижи и отглеждане на деца. Също така и разработване на специфични програми за предотвратяване на отделянето на деца от техните семейства.

– Създаване на алтернативни програми за грижи, основани на семейството, включващи персонал от компетентни професионалисти, които могат да предоставят грижи за деца, които са изложени на риск от отнемане от техните семейства.

– Създаване, прилагане и наблюдение на стандарти за всички алтернативни възможности за грижи: временни и постоянни; на семеен принцип или институционални грижи и др.

– Създаване и предлагане на дребномащабни услуги, които могат да осигурят индивидуализирана, временна и интегрирана семейна и домашна грижа за деца.

– Създаване на програми и предприемане на мерки за насърчаване на събиране на децата със техните семейства или включването им в приемна грижа, осиновяване или подобни настанявания.

– Разработване на стандарти и протоколи за регулиране на практиките на специалистите в рамките на системата за закрила, които участват в ситуации, свързани с деца, изложени на риск от отделяне от техните семейства.

– Създаване на механизми за наблюдение и оценка на условията и програмите, свързани с предоставянето на алтернативна грижа за деца, които са били отделени от техните семейства.

– Извършване на обществена осведоменост чрез медийни кампании.

По отношение на действията на международната общност:

– Дарителите от частния сектор и независимите доброволци често играят важна роля в подпомагането на институциите, като се надяват да предложат по-добро бъдеще на децата и подрастващите. Призоваваме отделни лица, организации и компании, които понастоящем подкрепят институциите да пренасочат усилията и средствата си към качествени грижи, етични доброволчески дейности и програми, които подпомагат отглеждането на деца и юноши в техните семейства и общности.

– Двустранните и многостранните донори също играят стратегическа роля за ускоряване на националните реформи в системите за грижи. Призоваваме Европейския съюз, Американската Агенция за Международно Развитие и други институционални донори, да подкрепят правителствата и организациите на гражданското общество в Латинска Америка и Карибския басейн, както и в целия свят, които се стремят да реформират своите мерки за грижи.

Този призив за действие е отворен за нови заинтересовани страни и Ви каним да се присъедините към нас.