Петър е младеж, който има изградени умения за самообслужване и хигиенни навици и продължава да ги поддържа. В началото той имаше характерното поведение на децата отглеждани в институции, прилепчив към болногледачите, изискваше постоянното им внимание, но по неподходящ начин. Навеждаше се много близо до лицата им, гледаше ги продължително време и втренчено. Когато му кажеха да се отдръпне, той започваше да крещи, да си хапе ръката, а много често и да си скубе кичури коса. Не обръщаше особено внимание на другите младежи и рядко взаимодействаше с тях. От самото начало той се включи в заниманията на ерготерапевта, но нямаше почти никакви игрови умения, внимание и концентрация – липсваха, придърпваше всички материали и игри пред себе си, без да ги споделя с другите. Моторното планиране и общата му моторика, необходими за всички дейности и игри, не бяха добре развити. Не можеше самостоятелно да започне или да завърши някаква дейност, използваше само едната си ръка, без другата да изпълнява поддържаща роля, често прехвърляше предметите от едната си ръка в другата, не пресичаше средната линия на тялото (с лявата ръка вземаше предметите, които са от лявата му страна, с дясната ръка вземаше предметите, които се намират от дясната му страна). Не контролираше мускулната си сила – при игри с конструктор удряше силно по отделните части, чупеше моливи, пастели. Когато беше на разходка по центъра – не се оглеждаше, сякаш нищо не му правеше впечатление. Правеше опити да си отскубне коса. Вървеше, викаше силно (от радост) и ръкомахаше на всички минаващи покрай нас хора.
Постепенно Петър започна да задържа вниманието си, да изпълнява инструкциите на специалиста, да наблюдава и да използва двете си ръце по време на творчески и конструктивни дейности. Започна да проявява интерес към всички занимания, които се предлагаха. Научи се да задържа моливи, флумастери и пастели в ръката си и да драска, без да ги чупи. Подостря моливи с острилка. Научи последователността на действията при рисуване с водни бои. Разглеждаше книжки, после ги връщаше по местата им. Подреждаше частите на голям, мек пъзел. Петър трудно се престраши да работи на Комуникатор 5. За него това беше изключително предизвикателство, тъй като се затруднява да проследява изображенията и това се отразява на самото посочване. Въпреки това Петър не се отказваше и много се стараеше. Винаги е бил много мотивиран за участие във всички дейности. За поддържане на мотивацията му бяха адаптирах някои бутони и се създадоха нови, които са свързани пряко с интересите и предпочитанията му. Резултатът от усилията му не закъсня и той започна да се справя с част от заниманията на Комуникатора. Петър започна да взаимодейства с другите младежи, изчакваше, подаваше и споделяше материали и играчки. В края на груповата работа винаги прибираше всички игри и материали по местата им, забърсваше масите и подреждаше столовете. Започна активно да участва в подвижни игри и музикални занимания (тананика си, танцува). Започна да играе на елементарни настолни игри.
Петър изпъкна като най – упоритият и младежът с най – много и различни интереси. Към момента той самостоятелно си избира и взема материали, започва дейност, завършва я самостоятелно, след което си прибира работното поле и си взема нещо друго. Например започва да конструира с конструктор, след като му омръзне го прибира. Става и си взема дървена дъска за бродиране, като преди това винаги ми „сигнализира“, символично иска разрешение да го направи. Той може с часове да се занимава, без да му омръзне. Когато излиза на разходка или посещава някакво мероприятие, младежът с интерес се оглежда, посочва с пръст, това, което му е направило впечатление, не вика. Поведението му е адекватно на ситуацията.