От началото на септември 2009 в ЦНСТ, познат на русенци повече като Розовата къща, функционира сензорна градина.
Винаги ни се е искало малкият двор да е нещо повече от оградено и затревено пространство, в което са монтирани пързалка и люлки. За целта бяха нужни насърчение, креативност и вдъхновение, пълна отдаденост на идеята, приятели с големи сърца и сръчни, неуморни ръце. Страхотно е, че най-голямото дете от Къщата показа жив интерес към изграждането и дизайна на градината и през цялото време настояваше да му се възлагат задачи. Научи се как да използва инструментите, за да завива болтчета или да закрепя скоби, избра цветовете на много от детайлите, боядисва, подрежда.
Сега децата имат възможност да докосват различни по форма малки гладки камъчета, да се наслаждават на звънтенето на бамбукови и метални вятърни чанове, да се радват на ярко оцветени висулки-играчки. Жителите на Розовата къща са с дълбоки и тежки увреждания – необходимо е по безопасен начин да им се предложи широк спектър от сетивни усещания и в сензорната градина могат да реагират на различни естествени стимули, чиито интензитет нараства от само себе си, или могат да взаимодействат с други, при което да правят избор и да имат очаквания. Различните пространства са проектирани с различни цели – да успокояват, да стимулират или да обучават.
Всъщност създаването на сензорна градина е от онзи род занимания, на които можеш да поставиш началото и да развиваш във времето, дотогава докато прецениш, че си доволен от резултата. Вече напират новите идеи. Колкото до разходите – те са толкова, колко решиш, че искаш да похарчиш за начинанието. В нашия случай по-голямата част от сензорните елементи са изработени от естествени материали и подръчни средства (и дори неща, които обикновено отиват директно на боклука, като празни пластмасови бутилки, например), останалите са изровени от килера вкъщи и подарени от приятели.
