• English
  • български
Благодетели

 

http___www.bul-wrestling.org_

NMD New Logo EN

Законът не е абдикация на държавата, чуждите НПО не са враг, няма риск от взимане на деца по анонимни сигнали

Конституционният съд отнеми преди ден няколко текста от Закона за социалните услуги, които се нуждаят от прецизиране, но пусна единодушно всички останали важни моменти в него, които в последната година предизвикаха полемика и изостриха обществения дебат. Решението на КС развенчава всички митове, върху които се градят критиките на противниците на закона и Стратегията за детето – граждани, политически партии, религиозни кръгове.

Съдът приема като неоснователни твърденията, че с възможността социалните услуги да се предоставят от частни доставчици – НПО и фирми – държавата абдикира от социалната си роля. Отхвърля и опасенията за заплаха и недобросъвестност в лицето на неправителствени организации, в това число чуждестранни. Неоснователни според съда са и опасенията, че текстовете в закона създават риск от извеждане на деца от семействата по анонимни сигнали.

Държавата не абдикира, конкуренцията повишава качеството

„Видно от цялостната философия на Закона за социалните услуги, той е приет с цел да осигури предоставянето на достъпни, качествени и ефективни социални услуги на максимално широк кръг нуждаещи се. За осъществяването на тези легитимни цели законодателят е предвидил възможността такива услуги да се предоставят от общините пряко или чрез създадени от тях юридически лица, както и от частни лица по възлагане на община или самостоятелно (чл. 28-30, чл. 57, чл. 61, чл. 63 ЗСУ). От анализа на посочените разпоредби става ясно, че противно на твърденията на вносителите, частните лица не са „водещ и на практика единствен доставчик на социални услуги“. Напротив, основният доставчик остават общините, които могат сами да предоставят социални услуги и да учредяват юридически лица с тази цел“, пише в мотивите си съдът.

„Общините имат право да възложат осигуряването им на частни лица по своя преценка, когато не са в състояние да ги предоставят чрез някой от другите способи, предвидени в закона. Очевидно е, че уредбата няма за резултат абдикиране на държавата от социалните ѝ функции, а предвижда алтернативни механизми за осигуряване на подходящи и достатъчни социални услуги, които могат да посрещнат разнообразните нужди на гражданите, имащи необходимост от тях. Това включва активно участие на държавата и общините в организирането, финансирането, предоставянето и контрола върху социалните услуги, като същевременно се дава възможност за частна инициатива в сектора. По този начин се създават условия за конкуренция между различните доставчици, което неминуемо има за резултат подобряване на тяхното разнообразие и качество, както и поддържането на цената в оптимални граници“, посочва съдът.

КС счита, че възможността социални услуги да се предоставят от частни лица е подходящо и необходимо средство за осъществяването на прокламираните от законодателя легитимни цели. Включването на субекти с разнообразен опит, познания и идеи в сферата на социалните дейности съдейства за постигането на високо качество и всеобхватност на социалните услуги, което трудно би могло да бъде постигнато, ако целият сектор се концентрира в ръцете на държавни и общински образувания. Законът предвижда достатъчно гаранции за законосъобразното предоставяне на социалните услуги и спазването на правата на гражданите чрез лицензирането на частните доставчици, аргументира се още съдът.

В мотивите се допълва, че потенциалното нарушаване на закона от доставчиците, при което биха се засягали правата на гражданите, не е основание за прогласяване на закона за противоконституционен, а за носенето на гражданска, административна или наказателна отговорност, предвидена по съответния законов ред.

Експертизата на НПО е част от модерното разбиране за прозрачност

Съдът отхвърля и аргументите срещу чуждестранните доставчици на социални услуги. „Възможността доставчици, имащи правото да предоставят социални услуги по законодателството на държава членка на ЕС или на ЕИП, да оперират временно и на българска територия без необходимост от лиценз, е въведена в изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството на България в ЕС. Това не изключва контрола върху дейността им, като за тях важи уведомителен режим по чл. 163 ЗСУ, както и всички правила и регулаторни режими, на които подлежат и местните доставчици. Във всички останали случаи доставчици от страни членки на ЕС или ЕИП подлежат на лицензиране по българското законодателство“.

КС намира, че разпоредбите, уреждащи контрола върху дейността на чуждестранните доставчици на социални услуги, осигуряват баланса между съблюдаването на правилата относно свободно предоставяне на услуги, свободата на установяване в ЕС и необходимостта от контрол върху качеството на социалната грижа.

„Запознаването и дори съобразяването със становища на неправителствени организации, включително международни, представлява част от модерното разбиране за прозрачност и не противоречи на конституционните принципи. Въвличането в сътрудничество от страна на общините на неправителствени субекти, стига те да са законни и компетентни, е успех, а не повод за критика. По този начин се дава възможност на представители на гражданското общество да участват в създаването и осъществяването на държавната политика, което утвърждава принципа на демократичната държава“, се казва още в мотивите.

„След като бе изяснено, че участието на частни доставчици в сектора на социалните услуги не е противоконституционно, а е необходимо и полезно за развитието му, то и възможността те да финансират собствените си услуги и да ги предоставят срещу възнаграждение, е напълно логична“, допълва съдът.

Извеждането на деца от дома е само със съдебно решение

Съдът пуска и текстовете, регламентиращи извеждането на деца от семейството.

„Резидентната грижа е крайна мярка, която се налага в изключителни случаи, когато дете е жертва на насилие или е в риск от такова и са изчерпани всички възможности за закрила в семейна среда, освен в случаите, в които непосредствено са застрашени животът, здравето или сигурността на детето (чл. 25, ал. 2 ЗЗДет). Настаняването извън семейството е винаги временно и се налага единствено от съда с цел защита на интересите на пострадалото дете. В този смисъл следва да се тълкува и чл. 11, ал. 1 ЗСУ, който постановява, че социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон“.

„Същите констатации са валидни и за чл. 13, ал. 2 ЗСУ, който според вносителите е още едно средство за изкуствено отделяне на детето от семейството му „чрез превантивни услуги без конкретен риск“. Съдът намира, че дефиницията на превантивните социални услуги в чл. 13, ал. 2 е достатъчно ясна и може да се тълкува само в смисъл, че става дума за уязвими, а не пряко рискови лица, какъвто е случаят с повечето, които имат проблемно ниво на усвояване на социални умения и някакво ниво на съзнание за това, т.е. за нужда от помощ (липсата на последното най-вероятно би ги поставила в рисковата група). Предвиждането на превантивни услуги е израз на стремежа на законодателя към индивидуален подход, без който социалната услуга би се свела до бездушно администриране. Що се отнася до практическото изпълнение на превантивните услуги, преценката за тяхната задължителност, както и зачитането на правата на ползвателите, е поверена на редовните съдилища“, допълва съдът.

„Във връзка с ползването на социални услуги от деца в искането е направено тълкуване на чл. 12, ал. 3 ЗСУ, според което настъпването на определен риск е пусков механизъм за задействане на процедура по извеждане на дете от семейството и/или налагане на задължително ползване на социални услуги при анонимен сигнал и по преценка на директор на дирекция „Социално подпомагане“. КС счита, че подобни изводи не могат да бъдат направени“, казва съдът.

КС отменя текстове относно родителски и права и лични данни

Съдът обаче обявява за противоконституционни няколко текста, които според него се нуждаят от по-детайлна законова регламентация. Една от тях засяга случаите, когато дете потърси помощ от социална служба или доставчици на социална услуга.

„Дори в случаите, в които дете, нуждаещо се от помощ и подкрепа, потърси такава, когато родителите му не са го сторили, правата и отговорностите на родителите не отпадат. Мислими са редица хипотези, в които родителите не полагат необходимите грижи за детето си или упражняват насилие върху него. В такива случаи е необходимо да се предвидят средства за защита на пострадали деца, сред които е и правото да се обърнат до компетентните органи пряко или посредством доставчици на социални услуги. Дори тогава обаче чл. 87, ал. 3 ЗСУ остава неясен по отношение на гаранциите, че правата както на детето, така и на родителите ще бъдат спазени“, казва съдът.

Според текста в случаите, когато детето е малолетно или е в риск, доставчикът незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“, която следва да предприеме действия в рамките на своята компетентност. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 създава ограничение за информираността на родителите на деца над 14 години, т.е. разширява правата на непълнолетното лице. Доколкото Конституцията не се произнася изчерпателно по специфичните права на непълнолетните, въвеждането на такова право (да търсят социални услуги без знанието на родителите си) би било в правомощията на законодателя само ако ясно е конкретизирано естеството на случаите, в които това е допустимо. А атакуваната разпоредба е формулирана твърде общо, предполага преценка по пътя на изключването и не създава яснота за прилагащите я лица и институции, а дори оставя впечатление, че непълнолетните лица са изведени извън режима на конституционното правило.

Друг обявен за противоконституционен текст касае достъпът от страна на социалните служби до лични данни. „Видно от формулировката на чл. 81, ал. 1 ЗСУ, доставчиците на социални услуги ще имат възможност за достъп до широк обхват от данни за потребителите, намиращи се при различни субекти: държавни органи, общината, личния лекар, семейството и близките, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги. Липсата на изчерпателност на нормата по отношение на вида данни, както и на субектите, от които може да се изискват те, означава, че доставчиците ще имат достъп до голям обем от информация за потребителя, включително, но не само – до данни за неговото образование, професия, материалното и здравословното му състояние, интимния му живот, навиците и начина на живот и т.н. Подобен неограничен достъп до данни, отнасящи се до лицето, несъмнено е от естеството да доведе до сериозно навлизане в личното му пространство и намеса в личния му живот“, посочва съдът.

При оценката на оспорената норма обаче трябва да се вземе предвид цялостния контекст на конкретната обработка на данни и спецификата на нейното правно основание. Ефикасната защита на правата на гражданите изисква изрично да се предвиди необходимостта от съгласие на потребителите и/или техните представители, освен може би в изрично конкретизирани от закона случаи според характера на казуса (напр. домашно насилие) и естеството на данните.

Друг обявен за противоконституционен текст оправомощава компетентните органи да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда, и да получават от тях информация, без съгласието им. КС счита, че оспорената разпоредба създава възможност за тълкувания в смисъл на принудително влизане или оставане в жилището на лицата, респективно за принудително изискване на данни, както се твърди в становищата на някои от привлечените по делото лица.

Според КС разпоредбата е очевидно неясна и би могла да разшири един от контролните механизми на дейността на доставчиците на социални услуги до степен на недопустимо навлизане в личното пространство на ползвателя.

Източник: https://www.mediapool.bg/ks-razvencha-mitovete-okolo-zakona-za-sotsialnite-uslugi-news309841.html?fbclid=IwAR3qKxP3nZ4cv9ZwdehavRBadnke0YVUhBaKX9Q5l8vwcPZwIoEIOzQJwvQ