В нашите рекламни материали и публикации ние често използваме следното изречение и сме сигурни, че посланието стига до читателите
„Любознателни, интелигентни, закачливи, делфините водят мореплавателите към сигурни води.”
Тук е мястото да обясним, че делфините вършат това по силата на едно древно задължение:
Според една гръцка легенда Дионисий, бог на виното и веселието, веднъж се озовал на кораб, плаващ между о-вите Икария и Наксос в Средиземно море. Без да подозира истинската същност на своя пасажер, екипажът решил да го отвлече и продаде в робство. Разбирайки за заговора, Дионисий оплел кораба с лози, а във въздуха се понесли звуци на гайда. Появили се леопарди и лъвове и веслата на екипажа се превърнали в змии. За да се спасят, моряците до един скочили зад борда. Богът на морската шир, Посейдон, ги превърнал в делфини и ги обрекъл да помагат на мореплавателите, насочвайки лодките им към сигурни пристанища.
Децата са „отвличани” и превръщани в „роби”, когато образованието се използва като метод за социално инженерство. Днес имаме добро описание на това социално инженерство благодарение на проф. Франк Фуреди, който казва, че то е „ограничена, политически коректна гледна точка за света, която с готовност допълва нескончаемото желание на управляващата политическа класа да ‘модернизира’ и ‘реформира’ своите институции“.
„Децата не са ничия собственост, те не са собственост нито на родителите си, нито на обществото. Те принадлежат само на бъдещата си свобода.“
– Михаил Бакунин