Екип
Еквилибриум не поддържа постоянно назначен персонал и нашите административни разходи са много скромни.
Еквилибриум е консорциум от професионалисти, които посвещават своето време и усилие за постигане на споделяната мисия. Около емблемата на свободно играещия делфин са сплотени група единомишленици – експерти по детските въпроси (образование, закрила, развитие). Те обичат да работят и играят заедно, така както го правят общителните и грижовни един към друг делфини. „Еквилибриум” е средство за постигане на общи цели, за развитие на въображението и творческия… Continue reading
Израснах обичана. Майка ми беше до мен с отдаденост, която се усеща цял живот – в малките жестове, в избора ѝ да постави мен пред всичко останало, в начина, по който ме караше да се чувствам сигурна и важна.
И точно защото имах тази любов, помня още по-силно моментите, в които бях далеч от нея – в болници, в детска градина, на места, където дните изглеждаха безкрайни. Помня как я чаках. Помня как всичко се променяше в мига, в който… Continue reading
Казвам се Елена Петкова.
Не започнах тази работа с идея за кариера. Започнах я заради един човек – брат ми.
Той ме научи да виждам света от страната на по-уязвимите. Да усещам несправедливостта не като абстрактна дума, а като нещо, което се случва тук и сега – на конкретни хора, които нямат глас. И може би точно затова винаги съм избирала да бъда на тяхна страна.
По-късно, заедно с Галя и Дейвид, създадохме Сдружение „Еквилибриум“. Не беше случайно. Имахме нужда… Continue reading
Аз съм Дейвид.
С годините прякото ми участие на терен в областта на грижата за деца и образованието намаля, и започнах да посвещавам повече време на изследователска работа и консултиране. Това разшири и задълбочи ангажираността ми със социалните услуги и академичните среди в цяла Европа.
През целия си съзнателен живот съм бил човек на книгите и ученето. Темите за детското развитие, влиянието на травмата и лишенията са сред водещите в работата ми, както и изключителното значение на играта. Социалното включване… Continue reading
Казвам се Марияна.
Част съм от Сдружение „Еквилибриум“ от 2011 година. Когато погледна назад, тези години са минали бързо, но са изпълнени с много предизвикателства и уроци, които ме изградиха като професионалист и човек.
Работата ми дава смисъл, защото ме среща с истински човешки истории. Всяка съдба, до която се докосваме, напомня защо това, което правим, е важно.
Мотивира ме отдадеността на хората, с които работя – колеги, които всеки ден поемат отговорност за живота на деца и подкрепят техните… Continue reading
Казвам се Светла Межри.
Дълго време стоях пред избора между образованието и социалната работа – и двете ме срещаха с деца, които имат нужда от подкрепа. В образованието научих колко е важно да разбираш чувствата на децата и да ги учиш не само на знания, но и на най-важните житейски уроци. И до днес бивши мои ученици ми припомнят това с благодарност.
След десет години в образованието започнах работа в институция за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Там… Continue reading
Казвам се Стефка Петева.
Професионалният ми път започна по един неочакван, но дълбоко смислен начин – в детска градина, като учител. Въпреки че първоначално бях насочила образованието си към финансите, срещите ми с децата ме накараха да преосмисля посоката си и да открия своето истинско призвание.
Работата с деца ме вдъхнови да продължа обучението си като начален учител, а по-късно да поема по пътя на социалната работа – път, по който вървя вече повече от 20 години с отдаденост, смисъл… Continue reading
Казвам се Пламена Стефанова.
Като малка мечтаех да стана лекар и да помагам на хората. Животът обаче ме поведе в друга посока и преди много години записах специалност, която тогава беше нова за България – „Социална педагогика“.
След дипломирането си през 2000 г. се сблъсках със система, която трудно приемаше новите подходи. Дълго време не успявах да работя по специалността си, но не спрях да търся своя път. Така през 2005 г. започнах работа в Комплекса за социални услуги за… Continue reading
Кзвам се Даринка Миланова
Израснах като по-малкото дете в голямо, трудолюбиво и сплотено семейство – заедно с моите баба, дядо, родители и по-голям брат. От ранна възраст бях заобиколена от обич, грижа и усещане за принадлежност. В нашия дом винаги имаше изобилие – не само от храна, но и от топлина, която споделяхме с близки и приятели.
Семейството ми ме научи, че да помагаш на хората в нужда е естествена част от живота.
Летата прекарвах при другата ми баба –… Continue reading
Казвам се Милена Неделчева.
Израснах в семейство, в което любовта и грижата бяха основа на всичко. Тези ранни уроци за човечност и подкрепа оставиха дълбока следа в мен и до днес определят избора ми на път.
Когато бях на 13 години, загубих баща си – събитие, което промени живота ни. Майка ми пое грижата за мен и по-малкия ми брат с изключителна сила и отдаденост. Само година по-късно напуснах родния си дом, за да продължа образованието си в Плевен. По-късно… Continue reading