Венцислав е един от младежите с най–предизвикателно поведение. В началото той се отделяше в интерактивната стая, лежеше и изкуствено си предизвикваше хранителен рефлукс, придружен от кашлица със силно изразен интензитет и честота. Върнатата храна поставяше във всички възможни места по себе си и дрехите си. По време на хранене младежът с едната ръка държеше лъжица и загребваше от купата, а с другата направо бъркаше и вземаше храна, която натъпкваше в устата си. Прехвърляше лъжицата от едната си ръка в другата. Гълташе без да сдъвква храната. След обстойно наблюдение и разговори с персонала е установено, че той по цял ден е в легнало положение и единственото му занимание е да връща храна, която да крие.
През месец октомври 2020 г. ерготерапевт започна да работи с Венцислав първо за формиране на юмручен захват и правилно и стабилно хващане на лъжицата. Установено бе, че предпочита да използва лявата си ръка, която по – късно се оформи като водеща. Впоследствие започна работа за придобиване на умения за хранене с равномерен темп и само с ръката, която загребва храната. Това се случи по метода „Заключване“ на едната ръка. Сдъвкваше храната след като му се подаде инструкция. За да не се „изкушава“ да върне храна в чинията или да бръкне в нея, чинията се отдръпваше, докато той дъвче.
Постепенно той свикна да се храни по този начин и вече не беше необходимо „заключване“ на дясната ръка. Болногледачите също започнаха да работят по този начин и успяха да затвърдят придобитите нови умения. За да се прекъсне процеса на изкуствено създадения хранителен рефлукс, Венцислав бе позициониран на дървен стол, защото там седи с изправен гръб и възможността за връщане на храна е силно ограничена. Кашлицата чувствително намаля. Това позволи младежът да се фокусира и върху други дейности и занимания. Ежедневно, специалистът включваше Венцислав в група.
В началото, той не притежаваше никакви игрови умения, не проявяваше интерес и не изпълняваше инструкции, свързани със занимания, извън рутинните дейности. Работата с него бе по метода „Ръка в ръка“. Той много се бунтуваше – плачеше, викаше, проявяваше автоагресия, опитваше се да хапе, повръщаше върху специалиста. Това продължи около месец, след което сам започна да се приобщава към младежите и груповите занимания, не изчакваше да бъде повикан.
Започна самостоятелно да конструира с конструктор, да се оглежда и да проявява интерес към всичко случващо се около него. Към настоящия момент Венцислав ежедневно се присъединява към групата, спазва правила и е активен. Търси компанията на младежите. Умее да конструира с конструктор, използвайки двете си ръце, подрежда кубчета в редица и кула, драска с флумастер, „бродира“ на дървена дъска, включва се в музикални занимания – хваща се в кръг с другите младежи и се върти. В дворното пространство се люлее на люлката, проявява интерес към игри с обръч. Отвръща на поздрав „Здравей“ като вдига ръката си и се смее. Понякога самостоятелно инициира взаимодействие с персонала като отива при някого, бутва го с пръст, издава звук и се усмих