Национална мрежа за децата (НМД) изпрати официално становище до Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините в Република България, Община Шумен и представители на професионалната общност в сектора с призив за предприемане на законодателни и организационни мерки, които да гарантират защитата на потребителите при смяна на доставчик на социална услуга.
Повод за позицията е обществената дискусия, възникнала около конкурсните процедури за възлагане на социални услуги в община Шумен, както и информацията за сходни случаи в други части на страната.
В своето становище подчертаваме, че не вземаме отношение по законосъобразността на конкретни конкурсни процедури или по избора на конкретни доставчици. Според организацията обаче настоящата ситуация поставя на дневен ред важни въпроси, които засягат цялата система на социалните услуги в България.
От една страна, конкурсните процедури следва да бъдат организирани и провеждани при максимална прозрачност, равнопоставеност и обществено доверие, така че да не възникват съмнения относно безпристрастността на процеса, потенциални конфликти на интереси или други обстоятелства, които могат да поставят под въпрос легитимността на взетите решения. Важно е опитът и експертизата на кандидатстващите организации да бъдат съществен фактор при оценяването им, особено когато става дума за услуги за деца и други уязвими групи.
Още по-важен според нас е въпросът как държавата гарантира защитата на потребителите и непрекъснатостта на подкрепата при смяна на доставчик на социална услуга.
Социалната работа не е административна дейност, която може да бъде прехвърлена единствено чрез приемо-предавателен протокол. Зад всеки случай стоят изградени отношения на доверие между потребителите, техните семейства и специалистите, които често са резултат от месеци или години последователна работа. Това е особено важно за деца, преживели насилие, изоставяне, експлоатация или други тежки травми, както и за възрастни хора, хора с увреждания и други уязвими групи, за които доверието към конкретния специалист е ключов фактор за ефективността на подкрепата.
Именно затова считаме, че действащата нормативна уредба не дава достатъчно ясен отговор на редица важни въпроси:
- По какъв професионален стандарт се предават активните случаи?
- Кой гарантира непрекъснатостта на социалната, психологическата и терапевтичната работа?
- Как се осигурява плавен преход при работа по случаи с висок риск?
- Как се защитават правата и интересите на потребителите по време на този процес?
Въпреки че Законът за социалните услуги подробно урежда процедурите за възлагане на социални услуги, той не съдържа достатъчно гаранции за защита на потребителите при смяна на доставчика. Липсват ясни правила относно предаването на активните случаи, задълженията на стария и новия доставчик, гаранциите за непрекъснатост на подкрепата и участието на потребителите и техните близки в процеса на планиране.
Особено обезпокоителен е и рискът хората, които ползват социални услуги, да бъдат принуждавани многократно да преминават през административни процедури – нови оценки на потребностите, нови направления и подписване на множество договори, без реално да се променя необходимостта им от подкрепа.
В становището си предлагаме Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да инициира създаването на национална работна група с участието на Агенцията за качеството на социалните услуги, Държавната агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините, представителните организации на доставчиците на социални услуги, професионалната общност и организациите на потребителите. Целта е да бъдат подготвени изменения в Закона за социалните услуги, които да гарантират защитата на потребителите при смяна на доставчик.
До приемането на подобни законодателни промени считаме за необходимо да бъдат разработени национални методически указания или стандарт за управление на прехода при смяна на доставчик на социална услуга.
Вярваме, че конкурсите за социални услуги са важен инструмент за развитие на системата. Но независимо кой печели една процедура, най-важният въпрос трябва да остане един и същ – как гарантираме, че нито един потребител няма да пострада в процеса на тази промяна.
Социалните услуги могат да сменят своя доставчик. Държавата обаче няма право да прекъсва доверието, подкрепата и сигурността на хората, които зависят от тях. Именно това трябва да гарантира законът.
Пълният текст на становището можете да прочетете ТУК.