На 7-ми юни (петък) представители на социални услуги в Русе се събраха заедно с училищни психолози и педагогически съветници, за да обсъдят начини за подобряване на сътрудничеството помежду ни за подкрепа на уязвимите тийнейджъри.
Срещата беше организирана от Дейвид Бисет, който е силно обезпокоен от определени сходни черти при случаите, разглеждани по време на супервизии с екипите на някои от социалните услуги, управлявани от „Еквилибриум“. Налице е ясен модел, който предполага, че тийнейджъри под 16 годишна възраст са използвани като „марионетки“ от престъпни групи в града. Има признаци за стил на организация, които ни карат да смятаме, че тийнейджърите не си търсят сами белята, а неприятностите дебнат край училищата и младежите, описвани като уязвими, са набелязвани от престъпни индивиди, което води до кражби, наркотици и проституция.
Според Дейвид, ако престъпните банди използват „разузнаване“ и имат способността да набелязват младежи със специфични уязвимости, педагозите и социалните работници трябва да разработят стратегии за ранна интервенция и превенция. Трябва „да се доберем“ до тях първи.
Групата разгледа три основни въпроса –
- Какви са признаците на риска? Какво е поведението на уязвимия тийнейджър в училище, което го отличава от неговите съученици?
- Имаме ли нужда от допълнителни ресурси и трябва ли нещо да се промени, за да можем ефективно да се намесим?
- Има ли някои по-прости неща, които могат да бъдат предприети за подобряване на ситуацията?
За съжаление, цялостната реакция беше песимистична, като групата идентифицира значителни фактори, които пречат на ефективния скрийнинг за уязвимост сред тийнейджърите и за позитивна ранна интервенция.
- Липса на професионален капацитет.Училищата обикновено разполагат с един психолог и един педагогически съветник. Техните ролии не са ясно определени от практическа гледна точка и качество на подкрепата за децата и семействата. Те по-скоро работят в една бюрократизирана среда, където акцентът пада върху попълването на формуляри и събирането на данни.
- Липса на родителски капацитет. Комбинация от фактори е оказала влияние върху сигурността на тийнейджърите в рамките на разширеното семейство. Броят на разводите се е увеличил, както и този на самотните родители. Много са семействата с отсъстващ родител, който работи в друг град или в чужбина. Всъщност в много от случаите и двамата родители отсъстват. Двойките отлагат раждането на деца във времето. Въпреки че това означава, че те имат по-голям житейски опит и финансова стабилност, те също така по-трудно успяват да „жонглират“ между работа, свободно време и отглеждане на деца. Родителите често отричат децата им да имат проблем. Това е твърде плашеща тема за тях; нещо, с което трудно биха се справили.
В презентацията, с която Дейвид откри срещата, той разгледа глобалните тенденции в тийнейджърската уязвимост и най-вече обширните проучвания, направени от социалния психолог Джийн Туендж и нейните колеги. Повишените нива на тревожност и депресия нямат пряка връзка с високите нива на бедност.
Дейвид акцентира върху две отличителни черти на модерния свят, които лишават тийнейджърите от усещането за самоефикастност и контрол над собствения им живот. И двете са причина за лишаване от сън, което означава, че изискванията на ежедневието стават прекалено натоварващи –
- Членство в „Аз-поколението“ (“Generation Me” , Twenge), дължащо се на пристрастяващата употреба на социални медии
- Принудителното обучение и моделът на проверяване, тестване и оценяване на все по-ранна детска възраст
Децата на възраст 8 – 16 години изглежда са най-уязвими.
Основни наблюдения
Родители и учители трябва да насърчат отговорната употреба на социални медии. Младежите разкриват прекалено много във Фейсбук.
Членовете на обществото се правят, че не забелязват проблемното поведение на тийнейджърите на обществени места, казвайки си, че не е тяхна работа.
Престъпните банди явно действат безнаказано. „Всеки ги знае кои са.“