Екип
Еквилибриум не поддържа постоянно назначен персонал и нашите административни разходи са много скромни.
Еквилибриум е консорциум от професионалисти, които посвещават своето време и усилие за постигане на споделяната мисия. Около емблемата на свободно играещия делфин са сплотени група единомишленици – експерти по детските въпроси (образование, закрила, развитие). Те обичат да работят и играят заедно, така както го правят общителните и грижовни един към друг делфини. „Еквилибриум” е средство за постигане на общи цели, за развитие на въображението и творческия… Continue reading
Израснах обичана. Майка ми беше до мен с отдаденост, която се усеща цял живот – в малките жестове, в избора ѝ да постави мен пред всичко останало, в начина, по който ме караше да се чувствам сигурна и важна.
И точно защото имах тази любов, помня още по-силно моментите, в които бях далеч от нея – в болници, в детска градина, на места, където дните изглеждаха безкрайни. Помня как я чаках. Помня как всичко се променяше в мига, в който… Continue reading
Не започнах тази работа с идея за кариера. Започнах я заради един човек – брат ми.
Той ме научи да виждам света от страната на по-уязвимите. Да усещам несправедливостта не като абстрактна дума, а като нещо, което се случва тук и сега – на конкретни хора, които нямат глас. И може би точно затова винаги съм избирала да бъда на тяхна страна.
По-късно, заедно с Галя и Дейвид, създадохме Сдружение „Еквилибриум“. Не беше случайно. Имахме нужда… Continue reading
С годините прякото ми участие на терен в областта на грижата за деца и образованието намаля, и започнах да посвещавам повече време на изследователска работа и консултиране. Това разшири и задълбочи ангажираността ми със социалните услуги и академичните среди в цяла Европа.
През целия си съзнателен живот съм бил човек на книгите и ученето. Темите за детското развитие, влиянието на травмата и лишенията са сред водещите в работата ми, както и изключителното значение на играта. Социалното включване… Continue reading
Участието на детето в усилията на семейството го подготвя за живота.
Ще споделя моите първи опити в „търговията“. Когато бях ученичка, всяка лятна ваканция прекарвах на село с моите баба и дядо, които отглеждаха какво ли не. Зеленчуци, плодове, но не като сегашните, пръскани с хербициди, а с истински натурален вкус, за който се сещам с носталгия. Отглеждаха пилета, кокошки, прасета, зайци, а дори за година две имахме крава и коза с две очарователни малки козленца. В цялата тази… Continue reading




