На 6 февруари 2013 екип на „Еквилибриум”, Комплекса за социални услуги и „Надежда и домове за децата” – България изнесе презентация на медицински специалисти от МБАЛ Русе.
Презентациите имаха информационна и обучителна цел и бяха организирани по инициатива на РЗИ Русе, съвместно с координатора на МЗ по проект „Посока:семейство”.
Милена Влахова, директор на Комплекса за социални услуги, припомни пред представителите на родилно и неонатологично отделение за подписаното между МБАЛ Русе и „Еквилибриум” споразумение през април 2012 година. То регламентира реда за подаване на информация за деца и бебета в риск от изоставяне, за да може навреме социалните работници и психолози от Комплекса да започнат работа с майката и разширеното семейство на детето. Темата провокира дискусия, в която стана ясно, че навременната информация и подкрепа за семействата са от ключово важно значение за преодоляване на причините, водещи до настаняването на деца в институция. Това беше подкрепено и от цифрите, които Милена Влахова цитира за работата на Комплекса по превенция на изоставянето през 2012 г. Съвместната работа, гъвкавата и адекватна подкрепа на семействата от страна на социалните работници на „Еквилибриум”, както и допълнителните материални ресурси, осигурявани от „Надежда и домове за децата” – България, са довели до това, че в последните 6 месеца няма нито едно дете, настанено с мярка за закрила в ДМСГД Русе.
Дейвид и Галя Бисет представиха многостранни научни доказателства за последствията, които носи за деца до 3 годишна възраст пребиването в институция. Цитираха подробни и дългогодишни изследвания на европейски и световни учени (д-р Анди Билсън, професор по социална работа в Университета на Централен Ланкашир, Даниел Гоулман, психолог и автор на теорията за емоционалната интелигентност, проф. Едгар Санабрия, Национален Колумбийски Университет и др.), които категорично доказват невъзвратимите негативни последствия за децата, които носи пребиваването в резидентна грижа повече от 6 месеца, особено при бебета, институционализирани веднага след раждането си.
Дейвид запозна медицинския персонал с основните акценти в теорията за привързаността на психоаналитика и психиатър Джон Боулби, както и за съществуващите практики в Европа и света за т.нар. „Кенгуру грижа”. Този тип контакт „кожа до кожа” води до подобряване на състоянието на недоносените бебета – дишането, сърдечния ритъм, съня, състоянието на мозъка и намалява престоя им в ковьоз. Тази информация предизвика жив интерес в повечето от присъстващите, представители на неонатологично отделение, които пък споделиха, че от един месец при недоносените бебета в отделението в Русе звучи спокойна класическа музика, което те смятат, че също се отразява успокояващо и антистресово на децата. Всички се обединиха около мнението, че телесният контакт „кожа до кожа” би имал най-силен физически и емоционален ефект върху бебето и майката и би подобрил тяхната привързаност, което в същност е най-важното за едно новородено.
