Кзвам се Даринка Миланова
Израснах като по-малкото дете в голямо, трудолюбиво и сплотено семейство – заедно с моите баба, дядо, родители и по-голям брат. От ранна възраст бях заобиколена от обич, грижа и усещане за принадлежност. В нашия дом винаги имаше изобилие – не само от храна, но и от топлина, която споделяхме с близки и приятели.
Семейството ми ме научи, че да помагаш на хората в нужда е естествена част от живота.
Летата прекарвах при другата ми баба – човек, който завинаги ще остане мой пример за състрадание и отдаденост. Израснала в бедност, тя знаеше цената на всеки залък и никога не подминаваше нуждаещите се. Споменът за топлите ѝ мекички сутрин е неразривно свързан с думите ѝ:
„Занеси и на съседските деца, нека и те хапнат.“
За нея помощта не беше изключение, а начин на живот.
С времето тази грижа, която получих, се превърна в моя вътрешна потребност да я предавам нататък. Животът неведнъж ме срещаше с деца и възрастни в трудни ситуации и това още повече затвърди посоката, която искам да следвам.
Като детски и начален учител винаги се стремях да обръщам внимание на децата, които остават встрани – тихите, тъжните, онези, които най-много се нуждаят да бъдат забелязани.
Малко по-късно открих Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Още в първия си ден усетих, че това е моето място – място, изпълнено с детски мечти, надежда и смисъл.
Вече 20 години имам привилегията да работя това, което обичам – да подкрепям деца и семейства и да намирам смисъл във всяка усмивка, всяка малка победа и всяка подадена ръка.
Вярвам, че грижата за децата не е просто професия, а отговорност на цялото общество. Всяко дете заслужава сигурност, внимание и любов, а всяко семейство – подкрепа в трудните моменти.
Защото всяко дете трябва да има шанса да расте в семейство, което го обича, разбира и му дава криле да бъде себе си.