Дейвид Бисет участва в конференцията, проведена в Университета в Букурещ на 22 и 23 април 2024 г. Той изнесе кратка презентация, в която представи аспекти от работата на „Еквилибриум“ и по-специално начина, по който методите и техниките, използвани по време на проекта „Гласовете на уязвимостта“, представляват творческо адаптиране на различни модели с история в продължение на почти 15 години. Семейният център в Русе действаше като „инкубатор“ за развитие на идеите.
Конференцията в Букурещ беше осъществена в контекста на международен проект, финансиран от Европейския съюз и наречен „Отзивчиви социални услуги: Засилване на въздействието на участието на потребителите“ и включва сътрудничество между 11 организации (вж.: https:/responsive-europe.eu/).
В Букурещ бяха представени 22 различни държави, а членовете на проектния екип (предимно академични среди) и другите делегати представляваха широк кръг от потребители на услуги. Това означава, че презентациите, симпозиумите и неформалните дискусии надхвърлиха границите на социалните услуги за уязвими деца и техните семейства. На уебсайта на Responsive се споменава за преглед на „нормативните, правните, политическите и организационните контексти за отзивчивост към различните граждани в рамките на социалните услуги“, за да се „разкрият разлчините основи за анализиране и институционалните основи, формиращи диалога между гражданите и социалните услуги“.
Звучи сложно, нали? Сложно е, но не чак толкова. То включва възприемането на човека като цялостно човешко същество и като нещо повече от клиент/потребител или пациент. То включва да бъдете уважавани и изслушвани, така че да получите помощ, която е подходяща за вас като личност и съответства на вашите желания и стремежи.
Заслужава да се отбележи, че в многонационалния контекст на проекта активизмът, свързан с „гражданството чрез участие“, не е необичаен в областта на уврежданията, но практически не съществува в областта на децата – клиенти на социални услуги, където съществува значително напрежение между истинската отзивчивост към индивидуалните нужди и стремежи на младежа (и/или родителите) и ясно изразената тенденция да се „действа в най-добрия интерес“ на този младеж в рамките на „типизацията“ (напр. съсредоточаване върху това какво е индивидът, а не върху това кой е той).
Тази тенденция беше нагледно илюстрирана в историите, разказани от Дейвид, показващи начина, по който за професионалистите е много трудно да погледнат отвъд проблемите, които свързват с набора от класификации, които прилагат към своите млади клиенти. Детето се възприема и третира като представител на „тип“ или категория, а не като пълноценна личност, тъй като образованието в социалната работа има тенденция да се основава на проблеми, а не на хора.
Дейвид попита как можеш да определиш най-добрите интереси на средностатистическата майка тийнейджърка, след като няма такова нещо като средностатистическа майка тийнейджърка.
Дейвид също така твърди, че твърде често хората не изпитват чувство на автономност, компетентност или свързаност като потребители на услуги. Трудно е да се мотивираш лично, ако не усещаш, че си свободен да вършиш нещата по собствено желание (автономност), ако не чувстваш, че действително имаш капацитета да правиш нещата, които се искат от теб (компетентност), и ако не усещаш, че отношенията ти носят удовлетворение (свързаност).
Това означава, че две от най-важните действия на отзивчивост биха били –
– Премахване на силните знаци на властови различия между доставчиците и ползвателите на услуги
– Смекчаване на студената, клинична и бюрократична среда, в която обикновено се предоставят услугите.
Това бяха водещите принципи при създаването на семейния център в Русе.