На 1 септември 2026 г. „Еквилибриум“ участва в 53-тото заседание на Националния съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето. Заседанието се проведе в зала 5 на Министерството на труда и социалната политика и беше открито от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
„Еквилибриум“ е член на Националния съвет за закрила на детето за трети пореден мандат.
В заседанието участваха още заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, председателят на Държавната агенция за закрила на детето д-р Теодора Иванова и представители на институциите и гражданските организации, членове на Съвета.
Насилието има много лица
Основният акцент в заседанието беше поставен върху изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца 2023–2026 г. и приемането на отчета за нейното изпълнение.
Обсъждането беше особено актуално на фона на все по-често видимите случаи на насилие над и между деца. Говорихме не само за проявите на насилие, които виждаме, но и за това какво стои зад тях – какво преживяват децата, какво ги поставя в риск и къде системата все още не успява да реагира достатъчно рано.
Именно в този контекст „Еквилибриум“ постави въпрос, който според нас трябва да намери много по-сериозно място в бъдещите политики за превенция на насилието:
Какво се случва с децата, които са превърнати в оръжие в конфликта между своите родители?
Раздялата и разводът сами по себе си не означават непременно травма за детето. Тежките и продължителни конфликти между родителите обаче могат да го поставят в изключително разрушителна ситуация.
Когато единият родител използва детето като инструмент срещу другия, когато детето е принуждавано да избира страна, когато любовта му към единия родител се превръща в доказателство за нелоялност към другия, то вече не просто „преживява труден развод“.
То е поставено в конфликт на лоялност, който не може да разреши.
Детето обича и двамата си родители. Когато бъде принудено да отхвърли единия, за да бъде лоялно към другия, то плаща цена, която не е негова.
Чувството за вина, страхът, че ще загуби единия от родителите, необходимостта да заема страна и постоянният емоционален натиск могат да имат сериозни последствия върху развитието и поведението му.
Затова според „Еквилибриум“ децата, въвлечени в тежки родителски конфликти и случаи на родителско отчуждение, трябва да бъдат разпознавани и като деца, които се нуждаят от закрила и подкрепа.
Особено важен е въпросът за професионалистите, които вземат решения в тези ситуации.
Необходимо е съдии, адвокати, социални работници, психолози и всички специалисти, които работят с деца и семейства при раздяла и развод, да имат необходимата подготовка, за да разпознават динамиката на тежкия родителски конфликт и неговото въздействие върху детето.
„Най-добрият интерес на детето“ не може да бъде само правен термин. Той трябва да бъде реален критерий, през който се разглежда всяко решение, засягащо живота на детето.
Защото понякога зад поведението на едно дете, което изглежда „проблемно“, „агресивно“ или „неподчиняващо се“, стои история, която възрастните не са успели да чуят.
И тук има един важен въпрос, който заслужава сериозен анализ: каква част от децата, които по-късно проявяват агресия, насилие, противообществено поведение или стават обект на радикализация, преди това са били жертви на тежки семейни конфликти и други форми на насилие?
Не можем да приемем, че проблемното поведение започва от нищото.
По време на заседанието беше обсъден и един от дългогодишните проблеми на системата – липсата на необходимата реформа в детското правосъдие.
Начинът, по който обществото реагира на деца, които извършват противообществени прояви или влизат в конфликт със закона, е пряко свързан с разбирането ни за причините, довели до това поведение.
Превенцията не може да се изчерпва с реакцията след извършеното.
Ако искаме по-малко насилие, трябва да умеем да разпознаваме навреме децата, които са в риск – включително децата, които живеят в разрушителни семейни конфликти.
Важна заявка по време на заседанието направи министър Наталия Ефремова, която заяви категорично, че приемането на Стратегия за детето е залегнало в програмата на правителството.
България няма действаща национална Стратегия за детето от 2018 г.
За гражданския сектор това е важна новина. Необходимостта от ясна стратегическа рамка за политиките за децата е тема, за която организациите работят и настояват от години.
Надяваме се предстоящото разработване на стратегията да бъде възможност за реален разговор за това каква система за закрила и подкрепа искаме да изградим – не само като институции и услуги, а като среда, в която децата действително са чути и защитени.
53-тото заседание на Националния съвет за закрила на детето завърши с решение да бъде разработена нова Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца за периода 2027–2030 г.
Именно сега е моментът да бъдат включени и онези форми на насилие, които често остават скрити зад думите „семеен конфликт“, „труден развод“ или „спор между родители“.
Нашата задача като професионалисти и като общество е да го видим симптомите навреме, да чуем детето и да не позволим детството му да бъде цената на войната между възрастните.