В началото, Нина беше плаха и страняща от всички. Взаимодействието се ограничаваше до това, тя, да подаде ръка за поздрав. Не желаеше да изпълнява никакви дейности и при всеки опит да бъде включена, тя проявяваше агресия. Постепенно свикна с присъствието на младежите около нея и с грижещите се. Започна да се задържа при тях, без шума, музиката и движенията на другите да я дразнят.
Нина бележи значителен напредък, най – вече в социалното взаимодействие. Значително подобри уменията си за самообслужване и разви игрови умения. Тя все по – често търси взаимодействие с членове на екипа, осъществявайки зрителен контакт. Вече държи главата си по – изправена, проследява движенията на конкретен човек, като завърта главата си. Подава ръцете си за поздрав и ги задържа. Когато някой я заговори, тя не се дърпа и не се навежда, а напротив поглежда към човека и осъществява взаимодействие.
Вече използва тоалетна, след напомняне. Знае кои са действията, които трябва да изпълни и се справя абсолютно сама.
По време на хранене започна и да се храни с малко по – забавено темпо и да сдъвква храната, макар и това да се случва след като й бъде напомнено.
Вече не се наблюдават емоционални сривове – не се е случвало да започне да ридае безпричинно, продължително и неутешимо. Спокойна е и даже понякога се усмихва. Макар и да не се включва активно в груповите занимания, тя не се отдръпва, не се затваря в себе си и не излиза от стаята. Гласовете на другите младежи, музиката и звуците от Комуникатора не я притесняват и не й причиняват дискомфорт.
С нея заниманията се провеждат индивидуално. Тя започна да проявява активност и интерес към някои дейности. Хваща с двете си ръце части на голям, мек, ярък пъзел и ги подрежда върху и до себе си. След като й се подаде инструкция, тя връща частите една по една. Научи се да прехвърля предмети от една кутия в друга. По – рядко манипулира с кинетичен пясък.