На 29 и 30 май се събраха 11 специалисти, които се срещнаха в центъра за ранно детско развитие на „Еквилибриум“ в Русе, за да чуят ръководителя на семинара Дейвид Бисет.
Целта на занятието бе, той да обясни как „се изисква огромна дисциплина, за да бъдеш толкова недисциплиниран“, колкото е самият той. Това бе неговия начин да обясни, как умишлено кара себе си да прави неща, които децата правят естествено, но възрастните са склонни да пренебрегват. По този начин той подобрява своето професионално представяне като лице, което отговаря за ученето и развитието в услугите на “Еквилибриум“.
Първият от семинарите се състоя в началото на месец април и включваше участници от други балкански държави – Босна, Молдова и Украйна. Те бяха дошли да изследват аспекти на играта и нейния главен принос за когнитивното, физическото, социалното, емоционалното и духовното развитие. В семинара през месец май, бяха разгледани основните компоненти на един много важен социално-образователен проблем – отнемането на играта. Социалните и екологични фактори се заплитат, за да ограбват децата от любопитството и игривостта им(външен знак за здравословно развитие), а многобройните бариери лишават малките деца от достъп до големи и разнообразни възможности за истинска свободна игра. Психиатърът Стюарт Браун обяснява типичния профил на възрастният човек, който не успява да развие устойчивостта, емоционалното регулиране и социалната интелигентност, които играта предоставя. Децата трябва да са развили тези компетенции преди да започнат училище. Опитвайки се да въведат академична дисциплина преди децата да са готови физически да започнат този процес (на 6-годишна възраст), те действително могат да попречат на развитието на тези житейски умения. Психологът Питър Грей описва връзката между „принудителното образование“ с фокус върху тестването и измерването на ефективността и нарастващия набор от изследвания, водени от социалния психолог Жан Туендж, който показва, че нивата на тревожно разстройство и депресията, в детството се увеличават постоянно в продължение на три десетилетия.
Работните срещи ще продължат през 2018 г. и ще обединяват различни видове професионалисти, които работят върху грижите за децата или в образованието. Групите ще са малки и ще има засилен акцент върху импровизацията и играта.
„Иди и потърси нещо в парка. Върни се с нещо, което ти е привлекло вниманието. Нали се сещаш? Нещо, което 4-годишният ще забележи и ще вземе; нещо, което един възрастен ще накара детето да остави на прага, преди да се прибере.“
„Всички отивате да си купите продуктите за обяд. Няма да ям нищо, освен ако основните цветове в чинията ми не са червени и зелени. „
„Нека отлетя до луната, нека да играя сред звездите …… Създайте и изпълнете собствена песен, за да отпразнувате детството“ (Имаме видеоклиповете.)
Дайте воля на въображението си. Бъдете творчески настроени на работното си място. Освободете място за детския елемент с мотива “тук и сега“. По този начин ще помогнете на света да стане по-добро място за децата.
ОТИВАЙ ДА ИГРАЕШ.