За единадесета поредна година Национална мрежа за децата изготвя доклада „Бележник 2022: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. Събитието се състоя днес в Регионален Исторически музей – Русе. В него участие взеха 30 представители на общинска администрация – г-жа Катя Петрова – Директор дирекция „Хуманитарни дейности“, областна администрация- Заместник областния управител – г-н Людмил Христов, НПО – доставчици на социални услуги в Русе, представители на Отдел „Закрила на детето“, Областния екип по приемна грижа, Регионална дирекция социално подпомагане – г-жа Милена Влахова – директор РДСП и др.
Домакин на събитието в Русе беше Сдружение „Еквилибриум“, член на Национална мрежа за децата.
В доклада Бележник Национална мрежа за децата извършва ежегоден, независим мониторинг по правата на децата, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни. И тази година авторите работиха в 9 области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, култура и свободно време. Докладът предлага и препоръки, които се надяваме да подкрепят подобряването на политиките и практиките за деца и семейства в страната ни.
Официалното представяне на доклада се излъчи на живо от 10.30 часа от София, а в последствие участниците от Русе проведоха дискусия като в нея дейно участие взеха представителите на местната и държавната власт. Всички се обединиха около тезата, че са необходими още много целенасочени усилия за създаване на политики в подкрепа на 
децата и семействата. Особено важни теми са детското и майчино здравеопазване – създаването на национална детска болница и патронажна грижа; много работа в посока на превенция на домашното насилие, тъй като цифрите сочат, че най- големият процент на насилие се случва в семействата; че са необходими много универсални услуги в подкрепа на младите родители и техните деца, така че да не се стига до кризи и рискове за децата. Остава важен и фокусът върху алтернативните грижи за децата – подобряване на качеството им и финансовото им обезпечаване.
Необходими са ясна стратегия за подкрепа на децата и техните семейства, превръщането на децата в ценност и приоритет за държавата, тъй като това са бъдещите политици, работници, специалисти и общество (критично мислещо) и спазващо правата на всички.