• English
  • български

„Празничните дни, особено около Коледа, традиционно се считат за изключително подходящи за добри дела и сърцати дарения.

А „райското място“ за такава благотворителност са домовете за изоставени деца, където даренията се правят лесно. На това обаче се крепи един социален парадокс: даренията поддържат живи специализираните институции за деца, които пък по държавна повеля скорострелно трябва да бъдат закрити. По същата причина феноменът „изоставяне“ продължава да съществува по нашите ширини, тъй като детето има къде да бъде настанено, когато не е желано.

Няма как да не възникне въпросът доколко полезни са тези дарения и дали не са просто начин хората да отметнат, че са свършили някаква добрина през годината. Но ако се замислят малко по-сериозно, може да се окаже, че дори тъжно изоставено детенце няма нужда от нови дрехи и играчки, а от нов метод на грижа и възпитание. Дарението за един такъв дом на каквото и да е – пари, играчки, дрехи, хранителни продукти или памперси, спокойно може да се сравнява с ремонт на съборетина, на която предстои разрушаване. Даренията обаче се случват с пълна сила и масово дарителите смятат, че така помагат на настанените в тях деца, останали без семейство.

В същото време алтернативните услуги, за чиято важност се говори на национално ниво и чието развитие е национална политика, потъват в забвение и липса на ресурси.”

Какво още споделиха Галя и Дейвид Бисет – вижте в статията на Мариета Раденкова, публикувана на 3 януари 2013 във в-к “Утро”