Аз съм Дейвид.
С годините прякото ми участие на терен в областта на грижата за деца и образованието намаля, и започнах да посвещавам повече време на изследователска работа и консултиране. Това разшири и задълбочи ангажираността ми със социалните услуги и академичните среди в цяла Европа.
През целия си съзнателен живот съм бил човек на книгите и ученето. Темите за детското развитие, влиянието на травмата и лишенията са сред водещите в работата ми, както и изключителното значение на играта. Социалното включване е също ключов фокус за мен и определя основната ми роля в Еквилибриум.
Често се случва да ме наричат Дядо Дейвид (Dyado David или Di-Di в България) – и това не идва само от моите внуци. Много хора са решили, че това име ми подхожда, и аз го приемам с радост. То улавя нещо съществено за мен – обичам компанията на децата. Винаги се опитвам да срещна погледа на децата, които разминавам на улицата или срещам в магазина. Обичам, когато ми отвърнат с поглед. Разменяме си малки послания без думи.
Дългите ми години работа с Еквилибриум ме срещнаха с деца и млади хора в най-различни трудни ситуации, но никога не съм губил оптимизма си. Аз не работя с „счупени“ деца. Обстоятелствата, в които живеят, са счупени. И те могат да бъдат променени.