Този въпрос изкристализира през изминалата година в работата по проект, реализиран от Еквилибриум и Клуб „Отворено общество –Русе“.
Проектът „Оценка и самооценка на центровете, предоставящи услуги за деца и техните семейства като средство за изграждане на капацитет“, финансиран от Българо – швейцарската програма за сътрудничество подсказа и повечето отговори на въпроса.
Дейвид успя да направи поредица от срещи и фокус групи с екипите на няколко от водещите Центрове за обществена подкрепа в страната и въз основа тези срещи и фокус групи стана ясно, че първоначалната идея на проекта – изработване на универсален инструмент за самооценка и оценка на качеството на социалните услуги – не е релевантна, не би помогнала по никакъв начин за промяната, която всички желаят в начина по-който се оценяват социалните услуги и техните доставчици в страната.
Темите за проблемните области, етиката, ръководните принципи и инструментариума за самооценка и външна оценка на въздействието върху децата и семействата им, получаващи услуги в центровете за обществена подкрепа /ЦОП/ застанаха в центъра на проведените фокус групи с екипите на ЦОП във Велико Търново с доставчик „SOS Детски селища“ и ЦОП Русе, част от Комплекса за социални услуги. Във фокус групите взеха участие и представители на ключови институции, свързани с предоставянето и контрола на социалните услуги в общността – Регионална дирекция социално подпомагане, Отдел „Закрила на детето“, експерти от Община Русе и Община Велико Търново, отделите „Контрол правата на детето“ към ДАЗД и други.
Албена и екипът й от Центъра за обществена подкрепа в Търново представиха своите инструменти за получаване на адекватна обратна връзка от своите потребители на услуги, които Дейвид нарича „наивни“, поради факта че поставени в неестествен за тях контекст пред множество от неясно формулирани въпроси в някаква анкета, те най-често или не отговарят или дават социално желателни отговори. Екипите от Търново и Русе непрекъснато търсят нови, възможно най-достъпни и близки за потребителите на социални услуги форми, за да получават непрекъснато оценка за своята работа, на базата на която да планират промени или подобрения в нея. В крайна сметка най-добрата оценка за качеството на нашата работа е тази, която получаваме от тези, които я потребяват.
Друг важен аспект е, разбира се, въздействието не само върху потребителите, а и върху партньорите, политиките на местно и национално ниво и върху средата изобщо.
Основните изводи, до които неизменно стигаха всички участници във фокус групите бяха свързани с това, че в момента външната оценка на работата им е формална и се базира на документи и изкуствени критерии.
Оценката и самооценката са не просто думи, зад които в същност се крие думата „проверка“. Това са понятия, с които боравят много сфери и науки – философия, психология, педагогика, но те са в най-голяма степен развити в сферата на бизнеса и новото лидерство.
И в бизнеса, който води света напред, мисля че никой няма да го отрече, тези понятия се свързват с ценности, принципи, морал, вдъхновяваща мотивация и отговорност. И не съществуват универсални инструменти, които да „оценят“ ефективността и приноса на Apple, Microsoft, Тойота и Virgin ……. Нали?!?!