Казвам се Елена Петкова.
Не започнах тази работа с идея за кариера. Започнах я заради един човек – брат ми.
Той ме научи да виждам света от страната на по-уязвимите. Да усещам несправедливостта не като абстрактна дума, а като нещо, което се случва тук и сега – на конкретни хора, които нямат глас. И може би точно затова винаги съм избирала да бъда на тяхна страна.
По-късно, заедно с Галя и Дейвид, създадохме Сдружение „Еквилибриум“. Не беше случайно. Имахме нужда от това – да превърнем ценностите, в които вярваме, в реална работа и реална промяна. От 2004 година до днес това продължава да е нашият път.
Днес това е и моята работа.
Заедно с екипа управляваме социални услуги за деца и семейства в риск, както и подкрепяме младежи с тежки увреждания. Вярвам в детското участие и в правото на всяко дете да бъде чуто, разбрано и да има място в решенията, които засягат живота му.
Част съм и от усилията за промяна на системата – процеса по деинституционализация в България и затварянето на домовете за бебета. За мен това не е просто реформа, а въпрос на достойнство и човечност.
През годините работата ми се промени. Станах по-уверена, по-търпелива, по-устойчива. Но едно не се промени – причината, поради която съм тук.
През 2022 година брат ми загина. Загуба, с която все още се уча да живея.
И въпреки това – или може би точно заради това – продължавам.
Защото вярвам, че грижата, справедливостта и човешкото отношение не са даденост. Те са избор. И всеки ден имаме възможност да го направим.