Човек никога не знае кой и по какъв начин ще очертае пътя му. Не може да предположи кои ще са най-добрите учители в живота му. И слава Богу!

Не съм предполагала, че моят любим брат ще ме научи на толкова много и до голяма степен ще определи мисията в живота ми. Мисля, че и той не предполага, което ми напомня да му благодаря за това!

По-малкият ми само с 1 година брат, с когото не спирахме да се бием и караме като малки (че кои ли брат и сестра не го правят!), изглеждаше като слънце – с прекрасна руса и чуплива коса.

По неясни и до днес причини на невръстната възраст от 5 години косата му доста скоростно и необратимо изчезна. За него и родителите ни започнаха безкрайни обиколки по лекари, професори, болезнени процедури, а после дори и по знахари, билкари и пр. Но от нищо, за съжаление, нямаше полза.

Разбира се дойде ред и на ходенето на училище, а това за брат ми се оказа доста неприятно преживяване – децата се оказаха нетолерантни и дори жестоки към него и това, че е различен създаваше чувство на надмощие у тях, а за съжаление тогава все още стайлинга на Слави Трифонов не беше на мода.

 Ежедневните обиди и подигравки от страна на съучениците му, тормозът от по-големите ученици съвсем естествено превръщаха живота на брат ми в училище в ад. Е, аз нямаше как да седя безучастно и да позволявам това, въпреки невръстната си възраст! Така започна ежедневната ми битка с всички, които се опитваха да го обиждат и унижават. Биех се с по-големи и силни от мен, карах се и отстоявах правата му, протестирах пред учители, директор, педагогически съвет, убедена  в справедливостта на каузата. Без да усетя в годините това прерасна в борба за всички около мен, които по-някакъв начин биваха уязвявани, несправедливо изолирани или пренебрегвани.

Сложиха ми прякор „Митко Палаузов“(хората от нашето поколение знаят кой е, а по-младите могат да проверят в Google) J

И така продължи и в средното училище и в университета, като нивото се качваше непрекъснато – протест срещу несправедливи решения на преподаватели, ръководство, срещу несправедливостта на улицата, в градския транспорт и навсякъде. Растеше и решимостта ми не само да протестирам, а и да участвам в промяната на всичко, което не харесвам и смятам за нередно! И така съвсем естествено, професионалния ми път се обвърза с правата на младите хора, на маргинализираните и уязвимите, но и на можещите и активни млади хора, които имат нужда да бъдат подкрепени, за да продължат мисията да се утвърждават, да променят и движат нещата напред.

Но думата ми беше за моят брат. Той порасна, въпреки и заради всичко, силен и добър човек! Може би един от най-добрите хора, които познавам! Не си позволи да се озлоби, да се отчая, да се самоизолира или нещо подобно. Напротив. Отзивчив и работлив, помагащ и чувствителен към нуждите на хората, такъв е той.

Питам се дали на негово място, аз бих успяла да се запазя такава? В същност той ме научи и на това – да се поставям на мястото на другия, да се опитвам да разбирам различната гледна точка и да не се препъвам в камъчета!

Благодаря ти и да си много здрав, братчето ми!