Израснах обичана. Майка ми беше до мен с отдаденост, която се усеща цял живот – в малките жестове, в избора ѝ да постави мен пред всичко останало, в начина, по който ме караше да се чувствам сигурна и важна.
И точно защото имах тази любов, помня още по-силно моментите, в които бях далеч от нея – в болници, в детска градина, на места, където дните изглеждаха безкрайни. Помня как я чаках. Помня как всичко се променяше в мига, в който я видех. Тогава, без да мога да го назова, усещах колко жизненоважна е тази връзка за едно дете.
По-късно животът ме отведе в различни посоки – учене, пътувания, нова страна. Докато не станах майка. Тогава всичко придоби друг смисъл. Усетих със сърцето си колко силна е връзката с детето и колко естествено е желанието да бъдеш до него. Разбрах не само с ума, но и със сърцето си, че за едно дете няма нищо по-важно от това да расте обичано и да има до себе си своя човек.
Така личната ми история се превърна в мисия.
Създадохме Еквилибриум с вярата, че никое дете не бива да расте без семейство. Че можем да подкрепяме родителите, да предотвратяваме раздялата и да даваме шанс на всяко дете да има дом, в който принадлежи.
Днес това е моят път.
Това е моят начин да давам нататък любовта, с която съм израснала.
Защото вярвам, че всяко дете заслужава да бъде обичано – и когато това се случи, светът се променя.