Семейството

Всяко дете от моето поколение трябваше да ходи на детска градина след като навърши 3 години – законът изискваше майките да работят. Майка ми не можеше да не се подчини. Тя работеше далеко и пътуваше с градския транспорт, затова аз прекарвах в детската градина по 8-9 часа на ден.

Как протестирах? Много просто. Всички деца го правят и до ден днешен. Боледувайки често, си осигурявах щастието да бъда гледана от баба си, която всеки път беше призовавана от село. Така, несъзнателно, постигах оптималните условия за своето развитие – домашен уют, безусловна обич, стимулиране чрез поощрение и занимания по гъвкав индивидуален режим!

След детската градина продължих в училище. Последвано от университет в друг град. Като си помисля, пораснах „отделно” от родителите си.

И днес детската градина и училището се възприемат като места, където децата прекарват деня, докато ние работим.

Освен че понякога помагаме с трудни домашни, плащаме уроци по музика или чужд език, надявайки се, че децата ни ще постъпят в университет и ще си намерят добра работа, ние родителите не се ангажираме лично с образованието на децата си. Това е задача на специалистите.

Но кога Семейството е заедно? Кога Семейството изследва и осмисля света и живота, кога учи нови неща и се забавлява ЗАЕДНО? Мисля, че това е въпрос, който трябва  да си задаваме…..възможно най-често