От първи април 2015 г. СНЦ „Еквилибриум“ пое управлението на ЦНСТДМУ „Надежда“ и „Любов“, изградени по проект „Нашите деца са нашата отговорност- разкриване на комплекс от резидентни услуги за деца и младежи с увреждания на възраст от 3 до 18 г. в Община Русе“.
„Еквилибриум“ следва философията на подхода към хората с увреждане, наречен IMPACT: ИНОВАТИВНА Innovative), МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНА (Multidisciplinary), ПЕРСОНАЛНО НАСОЧЕНА (Personalised), АКТИВНА (Active), ПРОДЪЛЖИТЕЛНА (Continuous), ТРАНСФОРМАЦИЯ (Transformation) на живота на децата и младежите със специални потребности.
Историята на Нора е доказателство, че дори и възрастните, изведени от институции, могат да се учат и да израстват, когато грижещите се са фокусирани върху това какво могат да правят, какво харесват, когато са освободени от стереотипи и имат високи очаквания към младежите. Насочената към човека грижа е чувствителна към заложбите, капацитета и предпочитанията и вкарва в действие кръг от отдадени приятели, доброволци и членове на общността.
На контактните срещи в ДДМУИ Нора е представена като сляпа и изключително пасивна – прекарва времето си легнала и свита на кълбо, въпреки че няма двигателни затруднения. По време на срещите не прави визуален контакт и не допуска никакво сближаване – физическо или вербално. Предвид нейната възраст – 28 г. – контактният екип е скептично настроен към възможностите за развитие и промяна след преместване в ЦНСТ.
Нора не е живяла никога в семейна среда. Основната й диагноза е „Дълбока умствена изостаналост. Незряща. Освидетелствана е с ЕР на ТЕЛК 100% с чужда помощ“.
Експерти на „Еквилибриум“ участваха в общинския проект като външни специалисти и имат принос и поглед към трансформацията, която започна да се случва в рамките на няколко седмици след преместване в ЦНСТ. При самото настаняване през май 2014 г. момичето изглеждаше като малко дете, което не можеше само да се обслужва и се страхуваше от всичко. Стоеше свита на барбарона в ембрионална защитна поза. Не позволяваше докосване, блъскаше с ръце и риташе с крака. Девойката беше много уплашена и объркана. Не искаше да става и предпочиташе да лежи. В първите седмици след преместването най-голямо постижение беше да стане и да се движи с придружител в стаята.
В следствие на полаганите грижи в ЦНСТДМУ, Нора порасна физически. Изправи се, откри лицето си. Персоналът е на мнение, че тя има остатъчно зрение. Не е в състояние да се самообслужва напълно самостоятелно, но има голям напредък във всички дейности. Когато храната е сервирана, сама може да стигне до столовата и да седне на мястото си и да се нахрани сама, ако се насърчи. Не съобщава за нуждите си, но с придружител и напомняне може да ползва тоалетна. Къпе се с помощ, за да не се нарани. Ако й се подадат дрехи, може сама да се облече. В резултат от добрата грижа – храна, съобразена с нейните предпочитания, индивидуално внимание и насърчаване на двигателната активност, създаване на условия да се чувства в безопасност от насилие, за първи път на 28 – годишна възраст на девойката й идва нормалния за всяка жена цикъл. След преминаването на адаптационния период, Нора се ориентира добре в къщата. Свободно се движи сама без оказване на помощ, сама се качва по стълбите и отива до стаята си, разпознава леглото си. Към настоящия момент Нора е спокойна. Емоционалното състояние на девойката е стабилно. Ползва социална услуга в общността „Дневен център за младежи с увреждания“ и там се чувства добре. А е минала само една година от нейната деинституционализация! Следващият етап е да се чувства спокойна и уверена на обществени места и да взема равностойно участие в културни, социални и рекреационни дейности в общността.