С тези думи новото американско семейство на Б. от Центъра за настаняване на деца и младежи с увреждания и потребност от постоянна медицинска грижа на „Еквилибриум“ го прегърна и му заговори за голямото пътешествие през океана, което го очаква.

Бяха съобразили и подготвили всичко до най-малкия детайл. В къщи го очаква сестра му – биологично дете на семейството, а на път е още едно братче или сестриче.

Б. е едно от четирите деца, които бяха изведени от закрития дом за медико-социални грижи – град Русе, в нашия център преди 3 години. Тогава беше на 2 г. С изключително тежки увреждания, на сондово хранене и въпреки това не усвояваше храната, с обилно слюноотделяне, което беше постоянна заплаха да не се задави, скелет с почти прозрачна кожа. Лекарите не му даваха много живот, дори ни казваха, че усилията ни са безсмислени. Поведохме битка за всеки грам. Привлякохме външни консултанти по хранене. Сменихме назалната сонда със стомашна. Включихме хранителни добавки. Имаше разминаване на лекарското мнение за най-подходящо хранене. Честите инфекции го изпращаха в болницата, където натрупаните грамове бързо се стопяваха. Благодарение на усилията на специалистите от детско отделение, всеки път оцеляваше. Консултирахме го с американски специалист по ранна детска интервенция, която, съдейки по вида му, беше много скептична за шансовете му. По нейна препоръка приложихме сесии „допиране на слепоочие в слепоочие“.

В един тежък момент на регрес помолихме свещеника в една църка да го спомене в молитвите си. Той се смути от нехристиянското му име, но като му обяснихме за какво дете става дума го благослови с думите „всички сме чада божии“…

Приложихме „капково“ хранене с инфузомат и специализирани ентерални храни когато навърши съответната възраст. Персоналът му отделяше специално внимание, получаваше редовна рехабилитация, занимаваха го с приказки и песнички. За последните 8 месеца наддаде 2 кг. Бузките му се изпълниха, слюноотделянето намаля, реагираше живо, порасна му коса.

По това време се появиха американските му осиновители. Имали са свое дете със същите увреждания и имаха опит в полагането на специални грижи – искаха да дадат топлина, обич и семейство на нашия Б. Раздялата ни с детето беше тъжна и радостна. Ще ни липсва, но само семейството може да му даде най-доброто качество на живот, толкова, колкото му е отреден.