На участниците в дискусионна среща за грижата за децата в ранна детска възраст в България, организирана от СНЦ „Еквилибриум“ на 12 септември 2017 г. В Къщата на гражданските организации – София

ПРОБЛЕМИТЕ, КОИТО ВИЖДАМЕ

Ние, подписалите се по-долу експерти, в качеството си на участници в дискусионната среща, инициирана от СНЦ „Еквилибриум“, обсъдихме нашите наблюдения върху българската система и установени практики за грижата за деца в ранна детска възраст и достигнахме до следните заключения:

• Има два противоположни стила на грижата за ранно детско развитие: в първия възрастните са „градинари“, осигуряващи безопасна среда, която децата изследват и се учат от своя опит; във втория възрастните са „дърводелци“, моделиращи детето като дърво въз основа на своите идеали и представи. В българската семейна и професионална практика вторият стил е господстващ.
• В България професионалистите и родителите нямат ясно общо схващане и дефиниция какво е играта.
• Новият Закон за предучилищното и училищното образование създава нормативна предпоставка за решаване на редица проблеми в грижата за ранното детско развитие, но има пречки пред промяна на практиката и риск от имитация на нови подходи.
• Липсва фокус върху инциираното от детето учене, намесата и контролът от страна на възрастните са решаващи.
• Децата се третират като незрели възрастни, те нямат право на избор и са поставени в ролята на пасивни получатели на знания.
• Материалната база е добра, но не се използва по предназначение.
• Има огромна нужда от експерти по ранно детско развитие.
• Учителите са поставени в объркващи за тях ситуации, за които те не са подготвени, те не осъзнават ролята си да създават среда, без да контролират през цялото време.
• Групите в детските градини са огромни, затова учителят не може да изпълнява други освен контролиращи функции.
• Липсата на игра в ранната възраст изкривява личността и е предпоставка за отпадане от училище и асоциални прояви.

РЕШЕНИЯТА, КОИТО ПРЕДЛАГАМЕ

Убедени сме, че само откритият и честен анализ ще доведе до истинските решения, които са ни необходими. Ето само някои от тях, които ние обсъдихме на дискусионната среща:

• Да започне задълбочен дебат за дефиниране на играта с участието на родители, професионалисти и формиращи политики. Подкрепяме разбирането, че играта е това, което децата правят; чрез играта децата опознават заобикалящата ги действителност и практикуват това, което са научили и почувствали . Играта е начин, по който децата осмислят сложния свят, в който растат.
• Постигането на единна концепция за ранно детско развитие ще защити българската практика в грижата за деца от непоследователно прилагане на политики или насърчаване на култура на имитацията.
• Необходима е кардинална промяна на грижата в детските градини, включително намаляване на броя на децата в една група, която да насърчи прилагането на концепцията за играта.
• Да се вложат средства и усилия в професионалното формиране на хората, предоставящи грижи за ранно детско развитие.
• Родителите да бъдат информирани за философията на играта и убедени, че луксозните играчки само ограничават креативността и свободата.
• Системата за грижа в ранна възраст трябва да се фокусира върху индивидуалното развитие на детето и средата, която го подкрепя, както и изграждане на взаимоотношения на доверие и уважение.
• СНЦ „Еквилибриум“ се ангажира да разпространява в цялата страна иновативния подход на своя семеен център „В света на ранното детство“.