Казвам се Светла Межри.
Дълго време стоях пред избора между образованието и социалната работа – и двете ме срещаха с деца, които имат нужда от подкрепа. В образованието научих колко е важно да разбираш чувствата на децата и да ги учиш не само на знания, но и на най-важните житейски уроци. И до днес бивши мои ученици ми припомнят това с благодарност.
След десет години в образованието започнах работа в институция за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Там разбрах нещо, което промени посоката ми – че колкото и да се стараеш, не можеш да дадеш на тези деца това, от което най-много имат нужда: семейство, принадлежност, любов.
Разбрах също, че дори моделът на малките групи не е достатъчен. И реших, че искам да работя за това децата изобщо да не стигат до такива места.
Така продължих пътя си в Комплекса за социални услуги за деца и семейства – вече „от другата страна“: в превенцията на изоставянето и подкрепата на семейства. Работих в екипите на „Майка и бебе“ и „Превенция“ и имах възможност да бъда част от процеса по деинституционализация.
Заедно с Сдружение „Еквилибриум“ и Надежда и домове за децата – клон България участвах в закриването на домовете за бебета в София, Търговище и Русе, както и на институции за по-големи деца.
Работата ми в приемната грижа също е важна част от този път. Обучението по програмата PRIDE и срещите с приемни родители с големи сърца ми показаха колко много може да се промени в живота на едно дете, когато има кой да застане до него.
Днес продължавам да вярвам в същото – че всяко дете трябва да има своето детство и своето семейство.
Децата имат нужда от прости, човешки неща – любов, разбиране и грижа. И наша отговорност е да им ги дадем.