• English
  • български

marianaУчастието на детето в усилията на семейството го подготвя за живота.

Ще споделя моите първи опити в “търговията”. Когато бях ученичка, всяка лятна ваканция прекарвах на село с моите баба и дядо, които отглеждаха  какво ли не. Зеленчуци, плодове, но не като сегашните, пръскани с хербициди, а с истински натурален вкус, за който се сещам с носталгия. Отглеждаха пилета, кокошки, прасета, зайци, а дори за година две имахме крава и коза с две очарователни малки козленца. В цялата тази селскостопанска работа бяхме въвлечени и ние със сестра ми. Плевяхме тревата в градината, поливахме пипера и доматите. Правехме си домашен сладолед с малини от градината и кисело мляко. Носихме с по – малки кофички фураж за пилетата, трева, сено и гранули за зайците и козичките. И още куп друга работа, която сме вършили и приемали за игра. Дядо отглеждаше и пчели. Кака се беше специализирала в разпечатване на пчелните пити, а аз ги въртях в центрофугата, а след това дядо изсипваше меда в тенекии, които продаваше в пункт за мед. Имаше и мед, който продавахме на пазара.

Спомням си веднъж, може би съм била 3-4  клас, когато заедно с дядо ходихме на Кооперативния пазар в Русе да продаваме мед и яйца. Като най – малка ме бяха оставили да пазя стоката, докато те пренасяха продукцията. В това време дойде и първият ни клиент – един добър дядо, който пожела да си купи 25  яйца. С общи усилия сметнахме стойността на покупката, понеже се бях притеснила да не сгреша с изчисленията. Така направих и първата си продажба. Бях много горда и когато дядо дойде, ме поздрави. Каза да оставя паричките за себе си. Така допълних в касичката си средствата, които събирах за колело.

Няма по-добър начин за децата от този, чрез собствения си опит да разберат стойността на парите и че дори, когато играеш можеш да създадеш продукт, който да допринесе за по – добри условия на живот и за това, че могат и трябва от малки да участват в дейности, които ще реализират мечтите им.