Настоящият анализ представя резултатите от проведено анкетиране на 30 семейства/родители на  деца, участващи в дейностите по проект „Гласът на децата“ на „Еквилибриум“.

Анкетата, наречена „Родителски умения“ е изготвена от експертите по проекта и цели да оцени/изследва разбирането за ранно детско развитие у родителите от целевата група и техните родителски умения в 6 основни области: Основна грижа; Осигуряване на безопасност; Емоционална топлина; Стимулиране; Напътствия и граници; Стабилност, а тези области са по отношение на: Здравното развитие; Когнитивното развитие; Емоционалното и поведенческо развитие; Самообслужване, идентичност и представяне в социална среда; Семейни взаимоотношения и контакти за децата.

Отговорите, дадени от родителите в отделните области, дават основание да смятаме, че дейностите по проекта, целящи подобряване на разбирането за важността на ранното детско развитие, подобряване на взаимодействието между родители и деца и подобряване на мотивацията за включване в образователната система са дали значително отражение в начина, по който родителите са отговорили на въпросите.

Сред анкетираните майки на деца 0-5 г. преобладават тези на възраст между 20 и 30 години. Сред анкетираните липсват малолетни майки, а непълнолетните (17 г.) са две. От посочените цифри не може да се направи извод за тенденция на намаляване на ранните раждания, тъй като част от анкетираните имат деца над 5 годишна възраст.

Анкетираните бащи на деца 0-5 г. години са както следва: един на 18 г., един на 27 г., един на 28 г., един на 31 г., един на 35 г. и най-възрастният е на 43 г.

Мъжете, участници в анкетите съставляват 1,8 % от общия брой анкетирани. Това до някаква  степен опровергава съществуващото всеобщо мнение, че мъжете в ромска общност не се занимават с децата си и нямат преки отговорности за грижите и развитието на децата и че това е приоритет единствено на жените в ромските семейства. По мнение на екипа, работещ в общността, има тенденция за все по-увеличаваща се тенденция ромските мъже да поемат отговорност за преките грижи и развитието на децата си, което показва излизане от рамките на традициите в ромска общност и желание за промяна в тази посока.

 

Области на преценка на родителския капацитет

• Основна грижа– осигуряване на физиологичните потребности на детето и необходимите здравни и стоматологични грижи и лечение. Да се проследи осигуряване на достатъчно и питателна храна, напитки, отопление, жилище, чисто и подходящо облекло и помощ при поддържане на необходимата лична хигиена.

По отношение на здравното развитие

Прави впечатление, че 100 % от анкетираните са отговорили с Да на въпроса дали децата са получили всички задължителни имунизации. Това показва подобрена здравна култура при ромските семейства, що се отнася до задължителните ваксини от имунизационния календар.

Важен момент от анкетите е свързан с честите хоспитализации, което е характерно за децата от целевата група. Причините, които изтъкват родителите за това са най-често разстройство, повръщане, кашлица, бронхит, дерматит и обриви.  Част от родителите отбелязват, че децата не са били хоспитализирани, а друга част, че не помнят.  Най-често децата се хоспитализират, защото родителите нямат средства да закупят лекарствата, предписани от личния лекар, а след хоспитализацията отново излизат с изписана рецепта, която им е трудно да изпълнят, отново поради липса на средства и така се завърта един порочен кръг. Т.е. децата не боледуват толкова много и често, а причината за честите хоспитализации се крие в бедността на семействата и липсата на адекватен отговор от страна на здравната и социалната система на нуждите на децата и семействата от ромска общност.

Що се отнася до въпросите, свързани с кърменето и храненето само 2 от анкетираните жени отбелязват, че не са кърмили децата си поради липса на кърма, а останалите отбелязват, че децата са над кърмаческата възраст. Преобладаващия брой деца са на обща храна, като почти 100% от жените отбелязват, че децата се хранят с това, което майките успеят да наготвят.

По отношение на когнитивното развитие

Децата имат играчки и предмети за игра са 100% от отговорите на анкетираните. По наблюдения на екипа обаче се налага изводът, че децата от ромска общност проявяват изключително кратък интерес към купени (подарени/предоставени от екипа) играчки. Те предпочитат да играят с предмети от бита и имат добре развито въображение как да превърнат обикновен предмет в игра или играчка, с която да се забавляват дълго време.

Родителите осигуряват възможности на децата да общуват и играят с други деца.

Липсва разбиране от страна на възрастните на специалните нужди на детето, свързани с евентуални увреждания, т.е. съществува разбирането, че както са отгледали първото дете в семейството, така ще и отглеждат всички останали.

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

Според анкетираните те като родителите откликват на емоционалните нужди на детето. Друг е въпросът как разбират как родителите от ромска общност разбират какво е правилно като отговор на емоционалните нужди на детето – преобладаващи са отговорите „Угаждам му/давам му каквото иска“. Може да се направи извода, че има неразбиране у родителите за контрол и граници, област, в която са насочени и усилията на екипа работещ с децата и родителите на терен.

Що се отнася до въпросът, свързан с начина, по който се решават несъгласията между родители/грижещи  и решаването на конфликти в семействата, всички анкетирани дават социално приемливи отговори „Не се карат пред децата в къщи“. По наблюдения на екипа високото/кресливо говорене и честите семейни конфликти са част от традицията в ромска общност, т.е. част от характеровия манталитет. Това се приема за нормален начин на комуникация както от възрастните, така и от децата в семействата. Длъжни сме да отбележим, че през целия период на работа на екипа с целевата група по проекта  не се е натъквал на следи от насилие по децата и не са били свидетели на такова поведение от страна на родителите към децата.

По отношение на самообслужване, идентичността и представянето в социална среда

Родителите учат децата на основни умения за самостоятелност, подходящи за  възрастта и подкрепят тези умения, когато са развити.

По наблюдения на екипа децата от ромска общност развиват сравнително рано умения за самообслужване, поради многото деца в семействата (учене едно от друго) и специфичния групов бит на семействата.

Родителите от ромска общност нямат добро разбиране за ролята на чувството на идентичност за децата, по наше мнение, заради късата перспектива, с която живеят (характерна за общността – те живеят с мисълта за настоящето „днес“), което е обусловено от много фактори – несигурността на бъдещето, бедността, ниската средна възраст до която живеят.

* Деца, които израстват в семейства с много стрес и проблеми, имат нужда от положителни напътствия и послания, за да се избегне развиването на отрицателно мнение за себе си и лошо самочувствие.

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Родителите се държат с децата по начин, който стимулира развиването на силна положителна връзка между тях.

Прави силно впечатление, че родителите прекарват достатъчно време с децата си, за да поддържат силната връзка с тях. Отново, поради спецификата в бита на общността, почти 100% от отговорите на въпроса колко време прекарват с децата си, че са с децата си постоянно. Това, разбира се, е фактор, който изиграва решаваща роля за силната привързаност между деца и родители и дори за сплотеността на общността.

 

• Осигуряване на безопасност, сигурност на детето– осигуряване на адекватна закрила на детето от вредни фактори и опасности. Проследява се: защита от контакти с небезопасни възрастни или деца и от самонараняване. Правилно разбиране на рисковете и опасностите в дома и извън него.

 

По отношение на здравното развитие

Изследва се разбирането на родителите за опасност за децата им в къщата, на двора, на улицата. Какви мерки предприемат, за да опазват децата, какво правят, когато децата се наранят и как реагират при емоционални изблици на децата.

Родителите отчитат като най опасни ножовете, огромен процент отговарят – печката през зимата, вън – самите улици, които са в лошо състояние, колите. Може да се направи извода, че родителите от целевата група имат сходни разбирания за опасности, които „дебнат“ децата като масата български родители. Също така според отговорите  и наблюденията на екипа реакциите им мерките, които предприемат в рискова ситуация или при нараняване на децата са също сходни – успокояват децата, търсят спешна помощ и ги пазят „да са им пред очите“ и да не излизат навън сами.

По отношение на когнитивното развитие

Децата са внимателно наблюдавано от възрастен в или извън дома. Ако детето посещава детска градина/ясла, някой винаги го води и взема. Трябва да се отбележи, че броят децата, ходещи на ясла или детска градина е малък и както са отбелязали някои от анкетираните „за нас там няма места“.

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

Родителите не смятат за нужно да търсят или съвет, ако е срещат трудности по отношение поведението на децата. Смятат, че се справят успешно и сами, като някои отбелязват, че се скарват на детето ако се тръшка или пищи, а други, че не допускат да се стига до такова поведение. Наблюденията на екипа са, че това са наистина стратегиите за справяне на родителите с емоционалните изблици  на децата им.

По отношение на самообслужване, идентичност и представянето в социална среда

Родителите помагат на децата да различават близки и познати от непознати. Говорят им много за това, че не трябва да говорят с непознати и не бива да вземат нищо от чужди хора. Наблюденията на екипа са, че децата се пазят от непознати, когато са извън територията на своята общност (гетото) и точно обратното, когато са в общността си, където се е появил непознат. Там, поради това, че се движат/играят на групички на улицата, което явно им дава чувство за сигурност, те проявяват любопитство към непознатите и често питат какво търси/носи. Децата явно се чувстват защитени, когато са на своя територия и заобиколени от общността си.

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Децата биват оставяни на грижите на възрастни от семейството, но също така не малък е броят на случаите малките деца да се оставят на грижите на по-големите братя и сестри. Това според родителите е абсолютно приемливо и нормално. Не считат, че в това положение се крие някаква опасност за малките.

Братчетата и сестричетата обикновено са внимателни с малките деца в семейството.

• Емоционална топлина –Задоволяване на емоционалните потребности на детето, при което родителите/грижещите се следва да се стремят да създадат у него чувството, че е уникално, ценено и обичано. Да изградят позитивно чувство за собствена расова и културна идентичност. Да се проследи задоволяване нуждата на детето от сигурни, стабилни и нежни взаимоотношения със значими за него възрастни, които проявяват необходимата чувствителност и отзивчивост към него. Да се наблюдава: подходящ физически контакт и прегръдки, израз на привързаност и любов, на похвала и насърчение.

По отношение на здравното развитие

Почти 100 % от анкетираните смятат, че майката е тази, която трябва да придружи детето до лекар или при престой в болницата. В една от анкетите фигурира и бащата, но на второ място след майката и в друга от анкетите фигурира отговора „някой от семейството“. Това означава, че и в ромска общност, както и при по-големия процент от българските семейства, при заболяване и/или хоспитализиране на детето водеща е ролята на майката.

По отношение на когнитивното развитие

Родителите изразяват интерес към учебната дейност, напредък и постижения на децата. Помощта им обаче зависи от нивото на образованост и възможностите на самите родители. Положителен е факта, че родителите се стараят да помагат на децата си.  

В 100% от случаите родителите показват задоволството си от напредъка на децата. Това се наблюдава от екипа и в съвместните дейности родители – деца по проекта. Колкото по успешно се справят децата им, толкова по-горди и уверени стават родителите. Родителите бързо се научават в общите дейности да поощряват децата, когато то предприемат нови дейности и ги подкрепят, когато опитът за нови дейности се е провалил.

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

Родителите утешават и приласкават децата, когато са болни, притеснени или наранени. Децата не са изложени на чести критики/враждебност. Родителите имат нужда от доразвиване на умения/разбиране за важността на това да отговарят на опитите на децата да общуват с тях, да им говорят целенасочено, персонално. Все още смятат, че ако просто има глъч в стаята, това е достатъчно на малкото дете. Но то друга страна родителите изпитват удовлетворение от подходящо насочен физически контакт с децата си. В същност и след прохождането на децата ромските майки предпочитат да ги носят на ръце, да ги гушкат дори и по време на домакинската работа. Това естествено води до много добро физическо и емоционално развитие в ранна възраст при ромските деца.

По отношение на самообслужване, идентичност и представяне в социална среда

Родителите ценят децата такива, каквито са. Както казахме и по-горе в анализа, ромските родители не правят разлика между децата си, не ги категоризират като по-можещо, знаещо или развито едно от друго.

Склонни са да се хвалят/гордеят с децата си в своята общност. Извън нея не се чувстват толкова уверени и се нуждаят от поощрение и добра външна оценка (например от екипа), за да се почувстват по-уверени.

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Родителите често показват спонтанна обич към децата си. Мечтите на родителите за децата им са свързани с това те да станат добри хора, да не крадат и да не правят лоши неща. Те като всички останали родители искат най-доброто за децата си, добро бъдеще, което за тях не е свързано непременно с професионална реализация (един е отговорил, че иска кариера за детето си). Това е обяснимо отново поради липсата на дългосрочна перспектива и другите характерни за общността неща като това, че образованието не е от приоритетите на семействата, което на свой ред не им дава и възможност  за някаква професионална реализация.

 

• Стимулиране –подпомагане и насърчаване обучението на детето и интелектуалното му развитие чрез поощряване и когнитивно стимулиране. Насърчаване и участие в игрите на детето. Осигуряване на възможности за образование и присъствието му в училище. Подкрепа на детето при справяне с нови ситуации и предизвикателства.

 

По отношение на здравното развитие

Родителите от ромска общност имат повърхностни разбирания за  здравословен начин на живот (и според наблюденията на екипа), свързани с видени и чути неща по телевизията/рекламите. Разбиранията им до голяма степен са свързани и икономическия им статус, който в големия си процент е на границата на бедността. При нужда и според лекарско предписание ако е необходимо спазване на хранителен режим/диета, повечето отговарят, че искат да го спазват, за да са здрави децата, но има и значителен брой отговори, че желанието им зависи от финансовото им състояние „ако нямам пари как да го спазвам“.

По отношение на когнитивното развитие

Децата се насърчават да бъдат активни в границите на обезопасена обкръжаваща среда. Родителите отговарят, че говорят, пеят и играят с децата до колкото им е възможно. Има голям брой отговори на въпроса какво правят заедно с децата си „гледаме телевизия“. Това не е изключение от преобладаващата бройка родители и от българските семейства. Децата имат достатъчно голяма свобода да изследват заобикалящата го среда (и по наблюдения на екипа).

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

Децата се насърчават да играят с други деца на тяхната възраст, както и с по големи и по-малки деца.                                

По отношение на самообслужване, идентичност и представяне в социална среда

Децата се насърчават да вършат подходящи за възрастта им дейности, но и да помагат в домакинството, което не винаги е съобразено с възможностите и възрастта на децата. Родителите показват одобрението си по отношение на постиженията на децата.

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Родителите и децата се срещат с други деца и родители почти непрекъснато. Родителите посещават семейни приятели и роднини заедно с децата.

 

• Напътствия и граници– Демонстриране на подходящо поведение и подпомагане на детето да усвои такова, да развие умения за регулиране на реакциите си и за контрол върху емоциите и чувствата си, за самодисциплина, за разрешаване на социални проблемни ситуации, управление на гнева, уважение към другите. Напътствия относно социалните норми, за да може детето да изгради собствена ценностна система, социално приемливо поведение, съобразено с нормите на обществото, в което то ще израсне.

Целта е детето да бъде подготвено да се развие като самостоятелен индивид със собствени ценности, способен да разбира и демонстрира подходящо социално поведение, без да е зависим от външни фактори. Това предполага на децата да не се пречи да проучват и се учат от опита си.

По отношение на здравното развитие

Родителите демонстрират подходящ стил на поведение по отношение на здравословен режим на хранене, физически упражнения и др. Според наблюденията на екипа голям процент от анкетираните са дали социално приемливи отговори на въпроса за това дали пушат в къщи и пред детето. Почти 100% отговарят с Не, тъй като са наясно, че това не е приемливо и правилно поведение и са наясно с вредите за децата, но по наблюдения на екипа, пушенето в къщи и пред децата е честа практика в семействата от целевата група.

По отношение на когнитивното развитие

Игрите и играчките са подходящи за стадия на развитие, в който се намира детето. Както отбелязахме и по-горе в анализа, децата най-често играят с предмети от бита, което е абсолютно адекватно и полезно за тяхното развитие и провокира и развива естествения начин на игра и любопитството им. Не може да се твърди, че децата са свръхстимулирани, например дадени са им повече играчки от необходимото в даден момент, напротив, оставени са да играят с това, което им е интересно.

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

Родителите не използват разнообразни позитивни методи при възпитанието на децата. Методите им са диктувани от традициите в общността и тяхното патриархално разбиране за възпитание. Има ясни семейни правила и граници на поведение, което не означава, че са масовите и общоприетите – те са характерните за традициите на общността.

По отношение на самообслужване, идентичност и представяне в социална среда

Родителите се опитват да учат децата си да уважават другите хора, както и тяхната собственост. Насърчават подходящо поведение на обществени места, включително и скромност – имат разбиране за това какво е подходящо и какво не е на обществени места.

Родителите имат възможност да дават съвети относно поведението и представянето в различна обстановка.

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Отношението на родителите към други хора е примера за децата и най-често те повтарят едно към едно това поведение. Родителите по принцип не позволяват на децата си да се държат по насилствен или жесток начин.

Подкрепят децата при усвояване на моралните ценности /добро, зло/ – родителите имат това разбиране.

 

• Стабилност –осигуряване на достатъчно стабилна семейна среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност.

По отношение на здравното развитие

Родителите нямат изградено разбиране за осигуряване на редовен последователен дневен режим на децата /време за хранене, спане, къпане/. Тези моменти зависят като от желанията на децата „яде, когато е гладно“, така и от множество обективни фактори, свързани с условията в дома (наличието на топлина, баня, топла вода – за къпането). Свободния режим на децата не е непременно негативен фактор, тъй като режима им до голяма степен зависи е съобразен, макар и несъзнателно, с желанията, т.е. ритъма, индивидуалните потребности на децата.

По отношение на когнитивното развитие

Родителите се постоянно окуражават децата си, макар и не осъзнато или целенасочено, да са любознателни и да научават нови неща. Това се случва естествено и спонтанно с по-голямата свобода, на която се радват ромските деца. Нямат отношение към играчките, книгите,  но като цяло вещите на децата са добре съхранявани.

По отношение на емоционалното и поведенческо развитие

На поведението на детето се откликва по относително последователен начин. Родителите като цяло се подкрепят при прилагане на семейните правила. Реакциите на родителите спрямо детето са в общи линии предсказуеми.

По отношение на самообслужване, идентичност и представяне в социална среда

Децата се възприемат като членове на семейството. Включени са в семейни празненства, рождени дни. Децата биват успокоявани, когато са разделени от родителите си, което не се случва много често в ромска общност (разделянето на родители и деца).

По отношение на семейните взаимоотношения и социални контакти

Има относително стабилен модел на грижи във всекидневието на децата, според разбиранията и традициите на ромска общност. Децата имат стабилна дълготрайна връзка с поне един възрастен. Грижещите се за детето не се сменят често,  ако това се случва се спазва  (несъзнателно) известна последователност. Познати и сигурни възрастни полагат интимни грижи за децата.

Работата на „Еквилибриум“ с целевата група от ромска общност е фокусирана върху професионалната подкрепа на деца от 0 до 5 год. и техните родители. Това е най-важният период за детското развитие, както и най-рисковият период по отношение на приемане на детето в семейството, независимо от трудностите, заболяванията, бедността. В този смисъл, подкрепата на „Еквилибриум“ е съобразена с първите фази в жизнения цикъл на индивида – раждане и кърмачество, ранно детство. В България има дефицит на навременна, достъпна и интензивна подкрепа, насочена пряко към семействата с деца от 0 до 5 г., допълваща и надграждаща универсалните здравни и социални услуги, които често не стигат до най-нуждаещите се. Екипът стимулира връзката и взаимодействието родители – деца чрез общи дейности и игри, тъй като стимулирането в тази възраст има ключово значение за развитието на децата във всички области, а и помага на родителите да подобрят разбирането си за значението на ранното детско развитие и повишава мотивацията им за включване на децата трайно в образователната система.

Рисковите фактори в ранното детско развитие, що се отнася до ромска общност са следните:

• Здравен и хранителен статус (недохранване)
• Социално икономически статус (бедност)
• Семейна среда (институционализиране)
• Достъп до възможности за ранно учене (недостатъчна предучилищна подготовка)
• Защитена и закриляща среда (насилие, неглижиране )

Страната би следвало да развива политики за целенасочено преодоляване на тези рискови фактори.

Проблемите, според нас, които възпрепятстват преодоляването на тези рискови фактори са свързани с:

• Липсата на сегрегирани данни и информация влошава рамката на политиките
• Политиките и програмите не отразяват конкретните нужди на ромската общност
• Недостатъчни инвестиции в най-малките деца и неадекватна подкрепа на семействата води до задълбочаване на проблемите и затваряне на цикъла на бедност и социална изолация