Какво се крие зад категоричния отказ на едно момче, в началото на пубертета, да ходи на училище? Така нареченото от специалистите „девиантно“ поведение често е предизвикано от нерешени емоционални проблеми и усещане за неразбиране и неприемане. Раздели с близки хора, тормоз от връстници, смяна на училища и ниско самочувствие от пропуски в знанията карат М. категорично да отказва да ходи на училище и да се самоизолира. Прочете как Центърът за работа с деца на улицата към Комплекса за социални услуги успява да върне момчето към активен ученически живот!
Случай на дете, което не иска да ходи на училище
М. е момче на 13 години, което учи в 6 клас, отказва да ходи на училище и съществува реален риск от отпадане от образователната система. Майката и съжителят й не могат да се справят със ситуацията и търсят подкрепа в ОЗД. Детето и семейството са насочени за оказване на подкрепа в Център за работа с деца на улицата за период от 1 година.
Веднага след получаване на направлението за предоставяне на социалната услуга, екипът определен за работа по случая, се срещна с майката и момчето. Установено бе следното: до края на четвърти клас (2015 г.) М. е учил в едно ОУ, но след обвинение за нанесен побой от страна М. над съученик, майката премества сина си в друго училище. През новата учебна година М. е в пети клас в спортно училище в града, паралелка футбол. М. постепенно започва да допуска неизвинени отсъствия, като причината, според клиентите, е системен тормоз към момчето от съученици. Успява да завърши пети клас, но ситуацията се повтаря и в 6 клас. В началото на втория срок майката предприема стъпки за преместване на момчето в друго училище в близост до новата им квартира (до тогава са живяли в друг квартал, където М. е имал приятели). М. отива в новото училище веднъж, след което категорично отказва да ходи и прекарва времето си вкъщи пред компютъра, рядко излиза от къщи, не се среща с връстници. Тогава майката търси подкрепа за справяне със ситуацията.
М. живее с майка си, нейния съжителстващ партньор и малката си сестричка. Родителите на М. са разведени от около 5 години. Взаимоотношенията между майката, съжителят ѝ (от около 5 години) и децата са на добро ниво. Първоначално е имало неприемане от страна на М. на новия семеен партньор на майката, но постепенно го приема и в момента на стартиране на услугата са в много добри взаимоотношения. Семейството живее на квартира, като условията на живот в дома са на добро ниво. Майката и съжителстващият ѝ партньор са трудово ангажирани. Възрастните успяват да заплащат сметките и да задоволяват нуждите на двете деца в семейството. За М. е осигурено всичко необходимо за училище.
През периода на предоставяне на социалната услуга с момчето, майката и нейния партньор се провеждаше социално и психологическо консултиране, както в Центъра, така и в дома на семейството. Периодично се провеждаха разговори и застъпничество пред класен ръководител и училищно ръководство.
М. бе подкрепен при наваксване на изпуснатия учебен материал, при подготовка на домашните за училище, включен бе в дейности (предимно спортни), които се организират в и извън Центъра, приложен бе метода „Детски умения”.
След 8 месеца интензивна работа с детето и семейството са постигнати следните резултати:
-
Подобряването на самочувствието и желание на М. да комуникира с други деца;
-
Момчето се почувства по–уверено в своите възможности, повиши мотивацията си за редовно ходене на училище и за успешно завършване на 6 клас;
-
При посещенията си в ЦРДУ М. започна да търси разговорите с екипа и помощ при подготовката на текущите задачи, поставени за домашна работа от училище;
-
Апатичността към заобикалящия свят и самоизолацията в началото на предоставяне на социалната услуга отстъпи място на редовен и активен ученически живот. М. започна редовно да посещава учебните занятия, спазва установената дисциплина в училище, чувства се приет от класа си и няма притеснения да ходи на училище;
-
Записването и редовното посещение на момчето на извънкласни занимания му се отрази положително – освен получаваната педагогическа подкрепа, той има възможност да общува и да е в среда със свои връстници;
-
М.спазва определен дневен ритъм, съобразен с учебната натовареност;
-
През периода майката и съжителстващият ѝ партньор бяха партньори и съдействаха на екипа в работа по случая. Те проявиха загриженост за образователното му развитие;
-
С класен ръководител и училищното ръководство бе постигнато добро сътрудничество, което повлия на положителното развитие на случая.
Оказаната адекватна подкрепа, ефективното взаимодействие с училищните власти и партньорството на семейството спомогна за преодоляване на риска от отпадане от училище и самоизолацията на момчето М. и работата по случая бе приключена.
След прекратяване на социалната услуга, екипът продължи да проследява случващото се с момчето – М. е редовен в училище, справя се добре с учебния материал, успешно приключи учебната година, започна да проявява интерес към противоположния пол.