Петък като петък. Няколко планирани неща, двадесетина – спешни такива и разбира се около десетина непланирани.
Комплексът гъмжи от хора. Група приемни родители участват в заснемане на кадри за филм, който създават нашите партньори от Арена медия – камери, декор, постановка и всички обичайни за процеса неща. Майките се местят ту в тази, ту в другата по-подходяща за следващия кадър стая.
Щастливи са – те са нашите звезди!
Провежда се специализирано обучение по най-новия проект на „Еквилибриум“ „Уверени родители за успешни деца – игротека за родители“, финансиран от Тръст за социална алтернатива. Какво му е специализирано на обучението ли? Ами то събра заедно ромските ни посредници от кв. Селеметя и кв. Средна кула, наши социални работници и педагози, за да обсъдят спецификата на групите роми в двата квартала, характерното в отношението им към основните теми, залегнали в проекта – стимулиране на познавателните способности на децата в ранна възраст, безопасност, здраве и хранене на бебетата в общността, отношението към бременните и жените. След обяд всички са „хвърлени“ в предизвикателството да изработват от неща, които могат да се намерят във всяка къща в двата квартала (евтини, полезни, излишни или просто отпадък), та от тях да направят бебешки и детски залъгалки, висулки, играчки и книжки, пъзели, кукли, изделия от солено тесто т.е. всичко, което води да сензорна стимулация на децата от най-ранна възраст. Мъжете от екипа направиха страхотни кукли! Появиха се много други прекрасни залъгалки и развиващи детското въображение (а и не само детското) умни и полезни неща. Но тях ще ви ги презентираме в друга новина. Снимките, които ще видите, обаче, са красноречиви!
В същото това време Комплекса взе да се изпълва с детски глъч, смях, бебешки звуци – всички останали приемни родители (около 30), заедно с приемните си деца (около 40) пристигат за традиционното поддържащо обучение в края на месеца.
Децата и бебетата тутакси бяха поети от самоотвержените доброволци от БЧК и настана истинска забава в игровата зала и физкултурния салон – на някои от бебета им се доспива и естествено се оттеглят за сладка дрямка в „Спешния прием“. Други спешно „пожелаха“ смяна на тоалета и получиха памперс в съответен размер, трети решиха, че залата не е правилно подредена и я „пренаредиха“ творчески, четвърти, пък, решиха че времето навън е прекрасно и пожелаха разходка. Е, макар и с леко „клониране“, всички желания бяха удовлетворени. Грижовна и всеотдайна в целия „екшън“ е и девойката, настанена в „Спешен прием“. Бебетата и децата я обожават. Тя грее, озарена от чувството, че е полезна и от възхищението, което вижда в очите на малчуганите. Толкова различно е изражението й в този момент, толкова светло е около нея!
На Бобо, който е почти на 2 години, му предстоят първи стъпки в детска ясла и неговата майка, която го отглежда съвсем сама и ние и помагаме в на-трудните моменти, го е довела, за да види как той ще се справи с нова среда, непознати деца и други хора. Притеснена е. Не за дълго. Усмихва се щастлива, когато Бобо няма търпение да му свалят обувките и да се гмурне в стаята заедно с другите. Още по-щастлива е, когато го вижда как излиза смеещ се с глас и със зачервени от игра и емоции бузки.
Задава се и времето за клуб „Танци“ със семейство Лазарови за децата от Центъра за работа с деца на улицата, които до този момент въпреки шума и глъчката подготвяха уроци със своите ръководители (а ги упрекват, че нямат устойчивост на вниманието, мисля че го опровергават ежедневно!). Но какви танци ще са, ако в тях не участват децата и младежите от Центровете за настаняване от семеен тип на Община Русе по проект „Детство за всички“. То е хореография, то са чупки, то са луди танци и забавление от сърце!
Едновременно с това се провеждат интервюта с кандидати за работа, подписват се договори с партньори, подават се заявки за участие в международна конференция в Търново, наглеждат се ремонтните дейности в сутерена. Но не си мислите, че всички са в Комплекса, не! Колите сноват напред-назад и се тича по ежедневните социални случаи, по които работим мобилно.
Най–интересно става, когато различните „потоци“ лека полека започват да си тръгват от Комплекса! Търсят се обувки, играчки, умората приспива бебетата ‚в „движение“. Но това е нещо, което трябва да се види!
Малко след пет часа, тишината в Комплекса е направо неестествена.
