Казвам се Йоана и съм майка на Алек, дете чакано с много любов и трепет от мен и баща му.

Той се роди доносено на 17.02.2012 г. в родилно отделение град Бяла секцио. Няма да спомена докторката,  която ми следи бременността и води раждането. На третия час след раждане Алек е  бил  приет в отделение  Неонатология  Русе. Лекарите не ни даваха надежда  за живот, но той беше голям борец и с  божията помощ   след  близо два месеца борба  бяхме изписани  с диагноза  – Неонатална церебрална исхемия, вродена бъбречна недостатъчност и други нарушения. Поради  здравословното му  състояние постъпи за лекуване  и лечение  на недоносени деца  в ДМСГД – Русе. В домашни условия беше невъзможно да се грижим, предвид уврежданията му до стабилизирането му.   Бяхме в голям стрес не знаехме кога ще сe приберем  в къщи. Всеки ден искахме информация, веднъж седмично ходехме, понякога и всеки ден. Дрехи, памперси, играчки, необходими за обслужване оставяхме, които не виждахме да се използват.  Но  адът продължаваше – един месец в ДМСГД, един месец в детското  отделение –  състоянието му все се влошаваше. Започнаха  да  ни съветват, че трябва да забравим за Алек, млади сме, за друго дете да помислим.  Това няма как да се случи докато сме живи, то си е наше, не е кукла да я избираш. Гърчовете не престават, няма дъвкателни, смукателни, гълтателни рефлекси, постоянно плаче, не наддава, не вижда, не се развива. Пратиха ни на консулт в София, професора каза, че е ДЦП 100%. „Храненето ще е много трудно“- обясняваше само на сестрата. „Хранене само със сонда!“. Постъпихме отново в детско Русе в много тежко състояние, след месец престой  по настояване на лекуващата беше пратен в Пирогов  – детско гръдно.  Стигнахме до хранене с  гастростома, иначе го обричаха на глад. Лечението му беше месец. Всичко мина успешно от 4 кг. на тригодишна възраст  сега е 10 кг. За щастие  „Еквилибриум“ от тогава присъстват в нашия живот. Близо три годишния ни живот в ДМСГД  не искам  и да  говоря много ми е  болно .   През февруари  2016 година  постъпи в новите услуги ЦНСТ. С големи усилия  и упоритост лъжичка по лъжичка Алек започна да приема храна, сега чакаме консулт с ортопед, за да видим  ще можели отново да стоим седнали, за да опитва отново макар и малко вкуса на храната.  Тук открихме приятели за цял живот –  истински хора с големи сърца радваме се ,че ги има  и  че станаха част от живота на нашето дете. Средата в която живее Алек   е  близка до семейната, условията са прекрасни всеки ден се готви, работи се със него винаги е добре  обгрижван  с истинска  любов .   За пръв път на 17.02.2017 г. посрещнахме   петият   си  рождения  ден  с деца и песни. Тук сме спокойни, а това е най- важното за нас родителите, защото можем спокойно да поискаме специалисти, да бъдем разбрани .

Благодарни сме на хората, които  с голямо усърдие  полагат грижи за нашето дете.  Желаем  на целия персонал на „Еквилибриум“ да са здрави  и все така всеотдайни.