• English
  • български

Семейният център /СЦ/ на Еквилибриум в град Русе е интерактивен семеен център „в света на ранното детство“, създаден в полза на семейства, педагози и социални работници. Центърът е резултат от проект „Творческо родителство“.

Настоящата оценка има за цел да отговори на следните въпроси:

  1. Каква е ползата на потребителите от контакта със СЦ. Осигуряват ли компонентите на проекта истинска стойност за потребителите:
  • Прилага ли се моделът на „място за срещи“ успешно в България.
  • Успяват ли различните дейности, включени в проекта, да предоставят явна полза за родителите.
  • Дали околната среда и възприетият подход осигуряват доказана полза за ВСИЧКИ малки деца /включително тези, които имат особености в развитието/.
  • СЦ предоставя ли рационален и валиден подход за подобряване на познанията на педагозите и професионалистите в детските заведения?
  1. Предлага ли проектът смислен отговор на установените недостатъци при грижите и образованието в България в ранна възраст. Предоставя ли центърът в Русе структуриран, обоснован и практически отговор:
  • Представлява ли подходът, въведен от СЦ в Русе, съгласуван, структуриран и съществен модел, който може да бъде смислено определен и демонстриран на заинтересованите страни в областта на грижите и образованието в ранна възраст.
  1. Възпроизводим ли е моделът на СЦ? Има ли възможност за разрастване и голямо въздействие?
  • Може ли концепцията на СЦ да бъде пренесена в други населени места, за да играе роля в развитието на структурите за подкрепа на семейството?

За целите на настоящата независима оценка са проведени:

  • 10 полуструктурирани интервюта с родители, които са потребители на СЦ /на възраст между 2 г. 4 мес. и 3 г./;
  • 2 полуструктурирани интервюта с ръководители на Еквилибриум и СЦ.
  • 1 фокус група с професионалисти, работещи в СЦ.
  • Анализ на три видеоматериала, представящи 3 деца, посещаващи СЦ.
  • Анализ на материали, представящи идеята на проекта.

Анализът на резултатите от интервютата, фокусгрупата и видео-материалите отговаря на поставените въпроси.

 

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

  • Семеен Център на Еквилибриум в Русе: място за срещи с родители и деца

Каква е идеята:

Идеята за проект, чрез който да се създаде семеен център /СЦ/ е резултат от осмислянето и развитието на разнообразния опит на Еквилибриум в предоставянето на услуги и подкрепа за деца и родители от различни социални групи, както и от срещите с професионалисти извън България, които приемат и придружават родители и малките им деца.

В интервюто си Дейвид Бисет споделя, че идеята за СЦ е резултат от търсенето и осмислянето на Еквилибриум на ранното детско развитие. Първоначалното вдъхновение за създаването на център за малки деца и родителите идва след среща с професионалисти от шведската система за превенция и ранна интервенция. В Швеция са развили семейни центрове, в които всяка бременна жена е била поканена. В тези центрове родителите биват посрещнати от психолог, специален педагог. Те функционират като предучилищна група, но тяхна отличителна черта е родителите да идват с децата. Този подход позволява на родителите да не са сами и да задават въпроси. Повечето родители са млади, социално изолирани, идват от други страни.

Така се оформя идеята: да позволят на родителите да имат професионална опора. И да няма стигма, която да задължава те да искат помощ или да им се дават съвети. Професионалистите по-скоро наблюдават родителите и децата по начин, който не е натрапващ се. Родителите, които имат необходимост, могат да бъдат насочвани към други услуги. Семейният център не бива да бъде много голям, за да запази интимността на връзките и общуването. Целта е децата и родителите да могат да дойдат в СЦ.

Разработването на Семеен център /СЦ/ за Еквелибриум е резултат и от натрупания опит от работа с детски градини в Русе около позитивното родителство, който не е особено успешен. От друга страна в Комплекса за социални услуги имат групи за съвместна игра с родителите на малки деца, които имат специални образователни потребности, и такива, които нямат.

Ето как Дейвид Бисет обяснява някои от трудностите:

“В края на кампанията по позитивно родителство издадохме ръководства и интерактивни методи за работа с групи родители, които продължаваме да използваме. Те работят за нас.

През пролетта на 2016 г. всъщност казахме на Фондации Велукс – нашите донори по проекта – за трудностите, които срещнахме в работата ни с няколко детски градини в Русе в контекста на новия проект (семейния център). Искахме да раздадем анкети на родителите, които да ни помогнат да съберем информация за нещата, които новият център би могъл да предложи. Почти 250 анкети ни бяха върнати обратно.

Също така проведохме няколко неформални срещи в града и разговаряхме с клиенти на комплекса за социални услуги. Зададохме им същите въпроси, които се съдържаха в анкетата.

Анализ на родителското мнение разкри значителна разлика между резултатите от нашата фокус група и тези, събрани чрез детските градини. Раздадохме анкетите от детските градини на екип от 8 души за коментар. Някои от тях вече бяха работили съвместно с градините като част от кампанията за позитивно родителство.

На всички беше ясно, че директорите на детски градини и персоналът, работещ там, бяха подсказали отговорите на родителите, компрометирайки по този начин нужната ни информация. Всички документи ни бяха върнати в изрядно състояние, непокътнати и чисти. Писмените отговори на анкетите бяха на практика идентични. Използвани бяха дори едни и същи думи и изрази. Голяма група от хора си противоречаха по един и същ начин, карайки ни да смятаме, че източникът на липсата на логика беше само един.

Защо и по какъв начин се е случило това, можем само да предполагаме. Въпреки това, то ни казва нещо съвсем ясно за институционалния контрол над родителското мнение. Помага ни да си обясним защо родителите се чувстват тревожни и под натиск. 

През 2016 г. това беше ясна демонстрация за предизвикателствата, които ни очакваха.“

Дейвид добави следното –

„Всъщност ние се натъкнахме на подобен феномен, когато раздадохме анкети на учители от детски градини по време на дискусионни групи. Повечето от педагозите (особено по-възрастните ) даваха едни и същи абстрактни отговори, използвайки на практика едни и същи думи.”

торията за въпросниците за родителите дава краен пример за институционално пренебрегване на мнението на родителите. Не трябва да преценяваме системата на базата на един единствен пример. Трябваше обаче да открия, че членовете на екипа на ФК са слушали други тревожни разкази от родителите. Позовавайки се на опита си от работата по закрила на детето, Дейвид каза следното:

„Няколко пъти съм наблюдавал случаи, в които тези в образователната система са закрили редиците си срещу уязвимо семейство. Техните опасения се третират пренебрежително или с презрение. Педагозите не виждат себе си като отговорни пред родителите, само образователните власти. Няма етос на обществената служба. “

В идеята за разработването на СЦ създателите му ползват методи, ориентирани от играта, които използват в мобилната работа с ромски родители. Забелязват, че когато родителите не биват „съветвани“ и „обучавани“, те имат желание да останат с децата си, противно на твърдението на някои предучилищни педагози и специалисти, че „родителите гледат да се оттърват от децата си“, като ги оставят в съответното детско заведение. Забелязват, че по време на разговорите с родителите, те споделят, че се тревожат за детето си, когато е в детската градина.

Отличителни особеност на Семейния център /СЦ/

Още в началото на проекта, чиято цел е разработването на СЦ се дефинират две основополагащи опорни точки:

  • Ние сме научно ориентирани, а не идеологически (има разлика);
  • Ние приоритизираме принципите си, спрямо придържането към определена методология.

Дейвид Бисет споделя: „Искаме да преследваме съвършенството и за да правим това трябва да сме доволни от промяната.  Центърът за ранно детство съществува, за да се развива. Не ми харесва, когато хората се позовават на „добрите практики“. Това насърчава самодоволството. Винаги има и по-добро. Просто още не знаем какво е то.“ Тази нагласа на Дейвид Бисете въплъщава това, което психолозите наричат „толерантност към неопределеност“. Толерантността към неопределеност е характеристика на креативния подход и мисленето “out of the box”. Според него проблемът със силно идеологическия подход е, че неизбежно ще срещнете деца, които не са подходящи. Недостатъкът е във вашия подход, а не в детето.

 

“Това е една обучителна среда за деца, родители и професионалисти. Специалистите не осигуряват директна консултация за семейството, а взаимодействат неформално в една уютна среда, която може да бъде описана като „място за срещи“. (Лора Саркисян, мониторинг)

 

 

 

Дейвид и колегите му идентифицират 5 принципа, към които се придържат при реализацията на проекта и разработването на СЦ:

  • Използване на подходяща за развитието практика, както се разбира понастоящем;
  • Уважение към автономността и идентичността на всяко дете;
  • Богати и разнообразни възможности за свободна игра;
  • Ефективен скрининг за закъснения в умственото развитие и трудности в учението;
  • Истинско участие на родители / настойници.

Във връзка с това какъв е климата в образованието в ранна възраст Дейвид Бисет признава, че често им задават въпроса дали използват методите на Монтесори в тяхната пряка работа с деца. Еквилибриум има обучени специалисти, които прилагат в практиката си Монтесори. Една Единбургска детска градина, която е партньор по проекта, е вдъхновена от практиката на Фрьобел. Ние не сме „посветени”. Проектът за СЦ не се вдъхновява от една единствена практика и метод.

Един източник на вдъхновение, инспирирал разработването на СЦ, е опитът на Сан Миниато в Италия.

Друг източник на вдъхновение идва от Швеция: подход, който е “гъвкав, отзивчив и чувствителен”. „Вдъхновихме се от шведската система от семейни центрове и по-специално от „отворената предучилищна възраст“, ​​но трябва да бъдем чувствителни към местните нужди и културни тенденции“ /Д. Бисет/. Генералният секретар на Шведската асоциация на семейните центрове  любезно предоставя на Д. Бисет документа: „Учебен план за предучилищната група 98, преработен през 2010 г.“ Според Дейвид Бисет този документ не е учебен хплан в строгия смисъл на думата. По-скоро това е политическо изявление, в което се описват ключовите съображения за разработването и провеждането на учебните програми както в редовните предучилищни групи, така и в „отворените предучилищни групи“ (родители и деца се срещат в семейните центрове.) В Швеция съществуват два вида предучилищна занималня. Този документ е декларация за „демократични принципи“, които са от съществено значение в една страна, която става все по-етническа и мултикултурна и в която се развиват традициите и нормите за родителство. Системата трябва да бъде „гъвкава, отзивчива и чувствителна“ в отговор на разнообразните социални и културни нужди, както и индивудалните потребности на децата  .

Не на последно място проекта за СЦ е вдъхновен от Платоновата идея, която психологът  Бари Шварц нарича „практическа мъдрост“. Това всъщност означава – „ПРАВЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е НУЖНО, А НЕ ТОВА, НА КОЕТО СА ВИ УЧИЛИ ИЛИ ТАКА КАКТО СТЕ ИНСТРУКТИРАНИ.“

В осъществяването на идеята за СЦ участват РОДИТЕЛИ.

„Ние посещавахме Плей групата, събирахме се група родители и давахме идеи какъв да бъде този център. Много го очаквахме. Идеята за свободната игра много ми харесва – децата се чувстват свободни да изразят себе си и в играта, като по този начин те учат. Аз приемам идеята децата да израстнат с чувство за свобода, това е нещо, което трябва да се възпита. Да нямат тези ограничения в главата си като възрастни“ /майка на момичета на 6 г. и на 1 г. 6 мес./.

 

Какво казват родителите? Какви са ползите от посещенията им в СЦ за децата им и за тях самите

Всички интервюирани родители посочват като причина за посещенията им в СЦ, че „децата играят свободно“. Възможността, която СЦ предоставя на децата да играят свободно е водещ мотив за родителите да го посещават. „Децата се чувстват чудесно, свободни са да играят на воля“/баща/. 

Освен, че децата играят свободно и се развиват, родителите си почиват:“На детето му е интересно и му харесва, аз си почивам“/майка/. Това изказване на родител много точно ни насочва към вида и естеството на почивката, от която той има нужда. Родителят може да си почива, защото детето е ангажирано да си играе, много му е интересно и това предизвиква облекчение у майката, което тя назовава с думата „почивка“.

Друг мотив на родителите да посещават СЦ е,че имат възможност да се срещат с много хора, сред които специалисти и други родители, с които общуват и разговарят. „Общувам с много родители и техните деца“/баща/ . „Има с кого да си говоря. С Н. много си говоря. Тя ме успокоява. Аз й споделям. Много е важно за една майка да има с кого да разговаря и да бъде чута. Аз съм на мнение, че всяко дете е различно, има различен характер и за мен е много важно да подхождам индивидуално според нуждите му. Те ги познават и ми помагат“/майка/.

Думите на тази майка ни дават ясна представа за подкрепата, която тя намира в СЦ и нейното съдържание /изслушване, чуване, разговор/. Ефектът от тази подкрепа е успокояване, намаляване на тревогата. Намаляването на тревогата от своя страна прави възможно за майката да наблюдава спокойно детето си докато то играе свободно, да открива неща, които не е забелязвала до тогава, да изпитва удоволствие от общуването с него, което е от решаващо значение за качеството на връзката между двамата и начина, по който тя му говори и общува с него.

„Той играе и създава нови приятелства. Учи се да съдейства и да споделя“ /баща/.

В мотивите си да посещават СЦ родителите често изтъкват неговата различна атмосфера, която преживяват като приятелска и уютна. „Много приятна атмосфера, различно е, отразява се добре на всички“/майка/.

Някои от тях дават формулировката „удобство“: изключително удобство, с малки деца никъде другаде няма къде да отиде човек. Тук могат да играят с деца, да им приготвя храна, да поспят. Ако съм забравила памперси и консомативи, ми дават и има човек, който може да ми помогне. Тук е единственото място, където мога да дойда сама и да остана колкото време искам“ /майка/.

В СЦ родителите се срещат помежду си, общуват и споделят с други родители. Създава се родителска общност. „Много е важно за майките, има и бащи, които не са русенци, нямат приятели и близки, и тук в СЦ си намериха приятелска среда. Общуват с децата на други родители“ /арт-терапевт СЦ/.

Изводи:

За родителите СЦ е място, в което детето им играе свободно, това намалява тревогата им и те има с кого да разговарят и споделят.

Резултат от функционирането на СЦ е създаването на родителска общност.

Зададохме на родителите въпрос „Докато сте в Центъра с детето си, имате ли възможност да правите нещо, което няма къде другаде да правите?“ Всички те отговарят позитивно. Ключовият отговор е: „Тук успявам на спокойствие да обърна внимание и на едното, /ми дете/ и на другото /дете/. Имам възможност да общувам с децата си, чувствайки се сигурна. Имам време да отделя и на едното и другото“ /майка/. Думите на тази майка много ясно ни дават информация, че чрез различните си дейности СЦ намалява тревогата на майката, успокоява я и това й дава възможност да преживява връзката си с децата си по различен начин, да изпитва удоволствие от нея, чувствайки се подкрепена и спокойна.

Интервюираните родители посочват като уникална характеристика на СЦ възможността децата да играят свободно. „Във всички детски центрове в града има правила и забрани. Децата всъщност не могат да играят свободно там“. Можем да си зададем въпросът къде и как един съвременен родител успява и може да наблюдава детето си докато играе свободно. Дали въобще извън СЦ родителите могат да натрупват наблюдения върху свободната игра на детето. Като че ли в съвременния свят местата и ситуациите, в които детето играе свободно, са твърде малко и е логично, че родителите най-често нямат наблюдения и впечатления за поведението и преживяванията на детето си, когато играе спонтанно и свободно.

Друго, което те споделят като уникална особеност на СЦ е начинът, по който се разрешават конфликтите между децата. Всеизвестен факт е, че в ранна възраст събирането на деца на една и съща възраст /с разлика не повече от 6 месеца/ поражда агресивни прояви. „Понякога има 8-9 деца и често възникват конфликти. Някои стават агресивни, други – лесно се разстройват, когато не могат да поделят някоя играчка например. На много места и дори в детските градини хората не разбират това. Просто бидейки сред децата и включвайки се в игрите, хората от екипа в СЦ следят отблизо ситуацията и запазват контрол“ /баща/. Ето една основна разлика, която се идентифицира от родителите в подхода към конфликтите между деца в другите детски заведения /детска градина/ и СЦ на две нива: в разбирането на естеството на конфликта между деца и в начина, по който възрастните реагират и се справят.

Друга особеност на СЦ, която родителите забелязват и споделят е, че винаги има „двама, трима възрастни сред децата. Те също играят“. Това наблюдение ни информира за различната позиция на възрастния в СЦ: той играе с децата. Възрастният в СЦ е партньор на децата и техните родители, като той самият се включва в играта на детето. Той е партньор в играта на детето.

Някои от родителите споделят, че единствено в СЦ могат едновременно да бъдат с децата си, да си почиват, да срещат други родители, да разговарят със специалисти и всичко това им се случва едновременно и по един ненатраплив начин, който не изисква усилия от тяхна страна. Всички интервюирани родители се чувстват спокойни в СЦ. Това съответства напълно на една от първоначалните идеи, споделени от Дейвид Бисет, за подхода на работа в СЦ.

Извод: Т.е. функционирането на СЦ води до резултат, който съответства на идеите, които са го вдъхновили и заложените в проекта цели.

Какво казват родителите за децата си, когато са в СЦ? Каква промяна забелязват те у детето си, откато то посещава СЦ?

Зададохме на родителите тези два въпроса, защото отговорите им ни дават представа за това, което наричаме „нагласи на родителите“, влияещи върху начина, върху затруднението или лекотата, с която се справят с отглеждането и възпитанието на децата. Т.е. от отговорите на тези въпроси ние разбираме кои са дейностите, с които са ангажирани децата им в СЦ, които те разпознават и кои прояви на детето си забелязват. Също така става ясно какви са ценностите на родителите в отглеждането и възпитанието на детето: каква чувствителност и към какво в развитието и поведението на детето проявяват чувствителност  родителите, посещавайки СЦ.

Един баща на осиновено момченце на четири годишна възраст споделя: „Преди не знаеше как да игре с други деца. Не можеше да споделя играчките си. Постоянно се бореше за вниманието на възрастните.Вече се е научил да играе в група, има истински приятели, с които няма търпение да се срещне“.

Тук промяната у детето през думите на баща му ясно идентифицира развитието на уменията му да общува с връстници и да се радва на това общуване.

В същата посока е отговорът на майка, която казва за дъщеричката си, че „свиква със социалните контакти, открива нови игри и приятели“.

При някои от децата родителите забелязват напредък и развитието на говора: „Миналата година тя /дъщерята/ беше първа група в Детската градина /ДГ/ и по-малко идваше тук /в СЦ/. Тя не говореше много, да не кажа почти. В ДГ ни съветваха да подадем документи за логопед. Лятото успяхме да посещаваме СЦ всеки ден. Когато се върнахме есента на градина, не можаха да я познаят, тя говореше много, правеше разкази за неща. Може би тук с книжките, с разговорите с Н., че повече време прекарвахме тук, на това отдавам, че има този напредък. Лятото тя много се отпусна, стана по-самоуверена, повярва, че може да се справи“/майка/.

Родителите оценяват също така разнообразието от дейности, в които децата имат възможност да се включват в СЦ:

„Четем книжки и изучаваме животните, предмети чрез картинки от книжки; много добре реди пъзели; играе с малки и големи; правим различни препятствия, които да преминават; катери се; водата е една от любимите игри. Правили сме различни вкусотийки, в които главните готвачи са малките сладури; започна да рисува с бои, моливи, флумастри, пастели… През лятото правихме много забавни игри „пяна-парти“, балони с вода и т.н. И още много други случки, с които са оставили следа в неговото развитие, израстване и промяна“.

Извод: Разнообразните дейности и възможността да игре с естествени материали обогатяват жизнения опит на детето, насърчават цялостното му психомоторно, социално и говорно развитие.

Какво са открили родителите или са разбрали, откакто посещават СЦ?

Тук споделеното от родителите е особено ценно, защото от една страна дава представа за уникалните функции на СЦ, а от друга страна е илюстрация за това какво означава изразът „промяна на нагласите на родителите“. Те споделят откритията, които са могли да направят, благодарение на посещенията в СЦ. Всяко едно от тези различни открития ни дават точна представа за това какъв тип подкрепа е необходим на днешните родители:

  • Ясни ориентири в огромния поток от разнопосочна информация, която залива съвременния родител: „Родителите виждат рикове и проблеми навсякъде и смятам, че това, което четем из медиите, ни прави тревожни. Има много стаии за „добро родителство“, за „позитивно родителство“, за здравословен начин на живот. Доста е объркващо и те прави параноичен. Опитвам се да се доверявам на собствената си преценка“ /баща/;
  • Развитието на детето не изисква затрупване с предмети: „Не е нужно детето да има много играчки, за да се развива и да използва въображението си“ /майка/.
  • Да бъдеш с детето си сред други хора може да бъде приятно: „Много по-приятно е да прекарвам време с детето в компания“ /майка/;
  • Да има място, в което си добре дошъл с детето си, това прави възможно родителят да чува мнението на специалистите: „Тук е едно страхотно място, с един невероятен персонал, без който това място не би било същото. Тяхното мнение е от значение за мен“/майка/;
  • Проумяване на различните гледни точки: „Разбрах, че всеки родител има различна гледна точка за това кое е правилно и кое не, кое е най-подходящо за детето му; за методите и средствата за възпитание“/майка/;
  • Да се чувства приет и придружен в СЦ, позволява на родителя да чуе и възприеме мнението на специалистите за детето си.

Например бяха направили една сбирка с логопед.Имах много големи притеснения, че дъщеря ми не говореше. Тази логопедка много ми допадна, защото ми обясни по какъв начин да подходя с нея, като гледаме филмче или четем книжка, на какво да наблегна, кои неща да преповтарям, това много ми помогна. /…/ Дъщеря ми казваше думички на английски. Но логопедката ми обясни, че не бива да се притеснявам, нито да я спирам. Защото явно на нея й харесват тези думички. А просто, ако гледаме нещо, да й разказвам повторно това, което гледаме на български“/майка/.

Споделеното от тази майка ни показва разликата между начина, по който функционира СЦ и другите образователни и социални услуги. В последните родители се насочват заради проблем на детето и получават подкрепа чрез консултиране, даване на съвети, работа с детето от специалист и пр. Виждаме, че СЦ функционира по друг начин: той оказва гостоприемство на родителя и детето /децата му/. Децата имат възможност да обогатяват жизнения си опит и да учат като играят свободно най-вече с естествени материали. И детето, и родителят е придружен от екипа на СЦ по ненатраплив и недерективен начин. За родителя е особено важно, че има с кого да разговаря и на кого да говори за детето си. Той изгражда връзка на доверие и съпричастност с екипа на СЦ. Именно това прави възможно, когато срещне специалист по конкретен проблем на детето си, да успее да чуе казаното от него. Така думите на специалиста не само могат да бъдат слушани от родителя, но и да бъдат чути.

Извод: Подкрепата, която родителя намира в СЦ, намалява неговата тревога и неговите съпротиви. На фона на това общо успокояване и преживяването на удоволствие от това да бъде с детето си в СЦ, родителят е способен да чуе и възприеме насоките и съветите на външните специалисти, когато детето има проблем.

 

Кое е най-полезно от гледна точка на родителите, откакто посещават СЦ?

Отговорите на родителите ни насочват към изграждането на общуване между родител и дете в центъра, което придава стойност на самостоятелността на детето, на неговото развитие чрез играта и самостоятелни занимания. Родителят и детето като че ли се „отлепят“ един от друг и това дава възможност на детето да се занимава с това, което му е интересно, а на родителя да не се тревожи и да изпитва удоволствие от това да наблюдава детето си или да общува с други възрастни, докато то си играе.

„Когато прекарвам време със сина си, нямам нужда да се държа като учител или възпитател. Мога просто да го наблюдавам докато си играе и да му помагам, когато има нужда от нещо. Мога да отговарям на въпросите му“/баща/.

„Организират се интересни срещи за родители и можем да общуваме на английски с Д.“/майка/.

„Почивка и разнообразие, децата се занимават сами“ /майка/.

 „Това, че детето ми се отпуска да играе и не е постоянно в ръцете ми“/майка/.

„Най-полезно за мен е, че мога да общувам с професионалисти, че мога да получавам обратна връзка и съвети от хората тук“ /майка/.

От какво според родителите има нужда детето им най-много, за да расте и да се развива?

Отговорът на този въпрос ни дава представа за онези неща, на които родителят придава стойност от гледна точка на развитието и порастването на детето, т.е. за ценностната система на родителите. Също така ясно се очертава ролята на СЦ в промяната на тази ценностна система. Например един баща споделя следното: „Преди си мислех, че е важно той /синът му/ да научи цифрите и азбуката и как да бъде учтив. Сега виждам как децата научават повече, докато играят с различни предмети и с други деца. Книгите и приказките са важни, но децата нямат нужда от готини играчки. Важно за тях е да играят навън. Децата са любопитни и имат нужда да изследват“.

Извод: Изказването на този родител отразява промяната в неговата нагласа към ученето и начина, по който детето учи. През опита си в СЦ този баща открива детето изследовател, чиято движеща сила е детското любопитство.

Сред нещата, които родителите, посещаващи СЦ изброяват като важни и потребни за порастването и развитието на детето им са: внимание, изслушване, свобода да играе без ограничения, спокойствие, независимост, обич, игра, внимание, общуване.

В ценностната система на родителите свободата, през свободната игра и общуване, заемат ключово място:

„Играта тук много ме освобождава и мен. В един момент /боят с балони с вода/ изключваш за всичко външно и дразнещо, да се включиш в играта, това е терапия за майката. В забързаното си ежедневие хората забравят да играят. Това си е вид медитация“ /майка/.

Извод: Посещенията в СЦ водят до пормяна в нагласите и ценностната система на родителите за това какво е важно за отглеждането и възпитанието на детето им.

От какво родителите имат най-много нужда, за да се чувстват спокойни?

Това е ключов въпрос, защото практиката на професионалистите, работещи с деца /психолози, социални работници, лекари, учители…/ показва, че спокойствието и сигурността на родителите са от първостепенна важност за успешното изпълняване на родителските им функции. Освен това тревогата на майката /а също и на бащата/ се предава на детето дори при едно докосване или един жест.

Родителите споделят, че за да се чувстват спокойни им е необходима „качествена информация и достъп до хора, които наистина разбират как децата растат и се развиват“, от „подкрепа, разбиращи, спокойни хора, с които е приятно да прекараш времето си в уютна, развиваща среда“, „ от обратна връзка как се справям като родител и как се развива моето дете“.

За някои родители СЦ е единственото място, което им дава спокойствие:

„Аз нямам баби, те са в САЩ и Англия. Нямам дори за 5 минути къде да оставя децата. А целта е ти да си спокоен, за да са и децата ти спокойни. Това е нещо, което получавам тук. Има варианти и това ти помага да не се стресираш“ /майка/.

В СЦ родителите получават подкрепа и съвети, но както казва една майка „..аз решавам дали да се вслушвам в тях…“, т.е. без натиск. Резултатът може да се обобщи със следните думи на друга майка: „Много е различно мястото. Различно е от всички други детски центрове. /…/ Това е незаменима помощ, където никъде не съм получавала/.

Извод: През думите на родителите чуваме, че уникалността на СЦ се функционира за тях през спокойствието, липсата на натиск и натрапване. Ключова роля в този процес има персоналът на СЦ, хората, които посрещат и придружават родителите.

 

Анализът на отговорите на родителите ни насочва, че изключително важен фактор за това СЦ да функционира като различно и много специално място за всички тях, това е „персоналът“.

 

 

Какво казват професионалистите? Как партнират на родителите и на децата в СЦ?

В проведената фокус-група с професионалистите, които работят в СЦ, участваха социален работник /ЦОП и СЦ/, психолог /ЦОП и СЦ/, психолог в СЦ, студентка по ерготерапия – аниматор в СЦ, председателят и програмният директор на Еквелибриум, арт-терапевт и неформален педагог. Председателят на Еквелибриум и Програмен директор отговаря за всички услуги и програми на сдружението. Тя е свързана със СЦ още от самото начало на „излюпване на идеята“ , също както и Дейвид Бисет и Галина Бисет, тя е вдъхновена от опита, взаимстван от Швеция и Шотландия. Ролята и е стратегическа, организационна, както тя самата посочва – „да мисли за устойчивостта“.

Към момента на провеждане на фокус-групата професионалистите, които работят само в СЦ са започнали още от самото начало – от откриването му преди 1 г. 2 мес.

Средна възраст:….

Отговорите на специалистите от СЦ илюстрира това, което Дейвид Бисет  нарича „Ние сме научно ориентирани, а не идеологически“ и „приоритезираме принципите отвъд принадлежността към стриктна методология“.

Като професионалист, който от десетилетия работи с различието на отделни деца, юноши и възрастни, което изисква напълно индивидуални усилия и трудно се вписва в стриктна методология, това изказване и разбиране на Дейвид Бисет силно ме заинтригува. Реших да проверя как то се материализира в работата на специалистите в СЦ и им зададох въпроса „Има ли определена методология, която следвате? Какви са принципите на работа в Центъра?“

Ето и част от отговорите:

„Не бих казала, че има определена методология. Тук идеята е децата да се включват в игри с родителите си, такива, за каквито вкъщи може би няма време. Наблюдавам процеса на работа родител с дете“/социален работник/.

„Съобщаваме само нашите правила, свързани с безопасността, много деликатно. Родителите идват с големи притеснения какво точно може да се прави и затова налагат ограничения върху децата си. Казваме им, че принас децата играят свободно. Успокояваме ги, да ги оставят, да им дадат пространство. Съобщаваме, че играта не трябва да е организирана и контролирана. Наблюдаваме и ако се наложи се намесваме. Ситуацията е винаги много динамична“/психолог/.

„Основният принцип е да не инструктираме децата в тяхната игра. Тази неформалност отпуска родителите да споделят, да се открият. Те не получават рецепти, а само насоки. По-скоро чрез демонстрацията“ /арт-терапевт/.

„По стените имаме написани много красиво 15 принципа от една книга. Екипът ги следва и насърчаваме родителите да се придържат към тях. /…/ Родителите признават, че всеки един от тях изпуска вярната посока и че ще се опита да не спира детето, да не го иронизира, да подкрепя мечтите му“ /арт-терапевт/.

„Бих добавила, че няма методология, която да структурира дейността на центъра, по-скоро се ориентираме от базисни принципи. Използваме теориите на Фридрих Фрьодел, но не само. Вземаме неща, които са близки до тези принципи и искаме да действат в нашя Център. Лично на мен ми е интересно кое работи по-добре: дали изцяло свободната игра на децата и свободното взаимодействие деца – родители или една малко по-структурирана среда за занимания, която да е подходяща за принципите, които ни ръководят /програмен директор/“.

Как разпознавате, че родителите се опират на вас като професионалисти. Дайте пример.

Този въпрос е важен, защото дава информация за това дали специалистите постигат своят цел да позволят на родителите да получат професионална опора, а децата да се възползват от възможността да играят свободно, за да учат и за да се развиват по недерективен начин, опирайки се собственото си въображение и движени от своето любопитство.

Психологът казва, че родителите започват да споделят доста лични неща от гледна точка на проблематика, която имат и тъсят някакви решения. „Тук има една много тънка граница, до такава степен ги предразполагаме и ни чувстват близки, че започват да подлагат на съмнение професионалната ни позиция“.

Примера, който психологът дава с детето, което проговорило на английски потвърждава нашето заключение, че в СЦ родителят се чувства приет и спокоен, развива отношения на близост с професионалистите. Тяхната функция очевидно е свързана с това да бъдат адресат, към който родителят да адресира вълненията си, да бъде изслушан. Когато родителят има такава възможност, тогава той е способен да чуе външен специалист и да възприеме съвет от него.

„Едно дете беше проговорило на английски. Когато ние говорим на български, то мълчи. И сме станали близки и когато деликатно подадох на майката, че най-простичкото е да се казва думата на български, когато детето говори на английски. Когато обаче организирахме дискусия с логопед, логопедът каза същото и тя го чу“ /психолог/.“

 

Изводи: Специалистите в СЦ се ориентират в работата си от „играта като механизъм на учене“ и успяват да функционират за родителите като професионална опора.

Функцията на СЦ е специфична. Специалистите от СЦ общуват с родителите неформално и недерективно, което намалява тяхното напрежение и тревога, дава им възможност да се чувстват спокойни, а не приснати. Именно това е условието, за да успеят те да чуят насоките и препоръките на външни специалисти.

 

Кои са основните теми, които родителите споделят с вас като въпроси и затруднения в отглеждането на децата си?

Отговорите на тези въпроси ни позволяват да разберем динамиката на промяната в нагласите на родителите, този път от гледна точка на специалистите от екипа на СЦ.

„…наблююдаваме, че при нас идват деца малко преди 1 годишна възраст и на 3 годишна възраст. В този смисъл 3-та година е много трудна. Въпросите на родителите са относно това как да поставят границата, как да се справят с ината на детето. Трудно разбират, че това се провокира от възрастта.

Децата, които са редовни и идват с майките си всеки ден тук, усещат пространството като тяхно собствено. Моделът на родителите е изключително забраняващ и налагащ, не знаят как да се справят с емоциите, които възникват. Например едно дете започва да се тръшка на земята и въпросът е: „Какво да правя сега“. Сякаш искат рецепта от нас в такъв момент, точно как да постъпят. Ние влизаме в комуникация с детето и показваме един друг начин, при който то се успокоява“ /психолог/.

Специалистите от СЦ споделят, че в началото родителите очакват точни отговори. Те идват с много очаквания да развиват децата им. „Сякаш родителите водят едно съревнование помежду си. Имат очакването нещо конкретно да се случи и детето да даде резултат. Това е провокация“ /психолог/. 

При много малките деца специалистите от СЦ придружават и детето и родителите при първата раздяла, когато детето тръгва на ясла. Моментът, когато майката тръгва на работа, а детето на ясла, се очертава като извор на тревожност. Понякога детето реагира със симптом: започва да заеква. Понякога то не пуска майката. Родителите задават въпроса дали да пуснат детето на ясла или да го оставят още у дома.

Методите, които специалистите използват в работата си с родителите са насочени към тяхното внимателно придружаване и изслушване, към създаването на добронамерена и приятелска атмосфера. Резултатът е, че родителите „се отприщват, понеже знаят, че няма да ги разкритикуваме. Повече ги слушаме, отколкото да им даваме акъл. Акъл им даваме само през демонстрацията. По-скоро подаваме гледна точка, а не готова рецепта“ /арт-терапевт/.

Ако можем да обобщим методите на работа на специалистите в СЦ, те отварят различни пространства, които дават възможност на детето да разгръща своите таланти „И тук се разгръща таланта на детето, не някой да му казва как се рисува дъга, а това, което му идва отвътре…тогава се получават най-добрите творби“ /арт-терапевт/.

Пространства вместо програми

 Звуково пространство

Музиката, която пускаме не са детски песнички. По-скоро тип медитация и релаксация. Не превъзбужда децата в играта. Получава се едно тихо и уютно пространство, което води до това, че родителите говорят тихо и не крещят, децата също не крещят“ /психолог/.

Вкусово пространство

„Исках да спомена тази модерна думичка „работилничка“ – правим курабийки. Сядам си аз, започвам да човъркам нещо и на който му е интересно идва и се включва. Родителите като дойдат питат: „Кажете какви занимания имате, какво организирано и структурирано имате?“ Очакват да има програма и някой да весели децата и да ги развива“ /арт-терапевт/.

Тактилно пространство

От анализа на видеоматериалите се вижда удоволствието, с което децата /включително тези със специални образователни потребности/ експериментират и играят с различни естествени материали: докосват, рисуват, цапат се, експериментират. Това се чува в думите на родителите и се посочва, като един от особените приноси на  СЦ.

От анализа на всички документи, включени в настоящата оценка, можем да разграничим още пространства: символно /в което се разглеждат книжки, четат приказки, разказва се и пр./, на фината моторика /в което се редят пъзели, вгнездява се, „плете се“ и пр./.

Спеицалистите от СЦ забелязват, че малките деца под 1 г. 6 месеца, които идват при тях и още не са започнали да посещават ясла или детска градина, се възползват спонтанно и без затруднение от всички естествени материали и възможността да свободно да експериментират и играят с тях. Обратно, децата, които вече ходят на детска градина и идват след това в СЦ, очакват да получат инструкции и не първоначално не инициират нищо сами.

Извод: методите, които специалистите в СЦ използват не са вписани в предварително фиксирана програма. Те насърчават свободната игра на детето, неговото любопитство и въображение, като отварят различни пространства, в които то може да изплозва всички свои сетива, удоволствието от движението, придружено от внимателен възрастен и много често от своята майка/баща, които му партнират, без да изискват и без да го ограничават.

Каква промяна забелязват специалистите от СЦ в начина, по който родителят общува и говори за и с детето си?

Както споделя програмният директор „има наблюдения в СЦ, които са характерни за културата на българския родител“. Тя има предвид непоносимостта, която някои родители изпитват, когато детето се цапа, играейки с пясък и вода, правейки кал. Най-често родителят реагира с „не се цапай“, трябва да те преобличам“. В някои случаи има родители, които спират да идват в СЦ заради това.

Психологът уточнява, че има родители, които се борят с тази съпротива у себе си. „Тази свобода на играта плаши някои родители, казват: „не искам да гледам“, но остават“.

Друга културна особеност, на която се натъкват специалистите от СЦ е „фиксацията върху храната“ и „здравословното хранене“. „Първото нещо е детето да се нахрани. И ние забелязваме, че дето, което е на 3 години, пазеше храната си и не искаше да я споделя. Крайното му поведение е да притреперва. Наблюдаваме подобни ситуации у други деца. Имаме пространство за хранене и искахме да могат децата да си хапват спокойно“. Очевидно в общуването между родители и много малки деца храната е придобила специфичен статут.

Друго наблюдение на специалистите е притеснението на родителите от типа „какво ще кажат хората“, „детето да не притеснява околните“, когато играе свободно с пясък или вода. У родителите настъпва успокоение, когато разберат, че свободната игра с естествени материали е част от нормата в СЦ. Резултатът е, че родителите започват да се отпускат и да дават свобода на децата си.

Специалистите свидетелстват и за често срещащото се затруднение на младите родители да разчитат поведението на детето си, когато то все още не говори добре. „Опитваме се да им покажем или да им обясним с думи този друг начин в общуването с детето, а те наблйдавайки започват да го прилагат. Когато видят, че по нашия начин също се случва, виждаме едно превъзпитание у самите тях. Аз визирам тези, които стават част от нашия център. Те наистина започват да задават въпроси и да се променят. Те търсят промяна, за да не пренесат наследения модел на възпитание върху собственото си дете“ /психолог/.

Друго идентифицирано от специалистите в СЦ затруднение на родителите е как да реагират, когато възникнат спорове и конфликти между самите деца. „Много им е трудно да не се намесват в споровете на децата. Всяко нещо е животозастрашаващо“ /арт-терапевт/. Психологът споделя, че са решили, че по-добрият начин е децата сами да учат и да решават сами проблемите си /при малко по-големите/. Позицията на специалистите е: „Наблюдаваме и ако стане драматично, тогава се намесваме“ /психолог/.

Попитахме специалистите от СЦ дали се случва да насочват родители, които идват в СЦ към други услуги и към какви

Интерес представляват отговорите на въпроса: Забелязали ли сте някаква промяна у вас самите откакто работите тук /в СЦ/.

Оказва се, че за специалистите, които посрещат и придружават родителите и децата, СЦ също е място, в което учат.

„Още от самото начало уча от колегите, защото съм майка на 6 годишна дъщеря. Повече внимавам с думите и се старая да ги използвам адекватно. Интересно ми е да продължавам да уча. Аз съм човек, на когото трудно му се отдава „пред хора“, „ с хора“ /преодоляла е стеснителността си/“ /арт-терапевт/.

Психологът споделя, че работата с родителите в СЦ е „голяма провокация“. Тя казва: „Но аз смятам, че колкото те учат от нас, толкова и ние учим от тях. Било като ни разкриват трудностите си, било от силните им страни. Но най-много ни учат децата. Поставят ни непрекъснато пред провокации и ти трябва да измисляш нещо повече. Така ставаме по-креативни“ /психолог/.

Двете социални работнички, които работят в ЦОП и в СЦ, споделят че „ако можем да водим случаите, по които работим /в ЦОП/ тук /в СЦ/, бихме постигнали по-добри резултати“. Арт-терапевтът също има наблюдения, че „децата, които идват от ЦОП се отпускат и колегите могат да наблюдават неща, които в другата услуга не могат да засекат“.

От разговора със със специалистите от екипа на СЦ става ясно, че голям източник на мотивация за тях е било посещението им в Шотландия: „детска градина с 50 деца, такова спокойствие и хармония. Защо? Защото от малки са оставени да играят свободно, не са критикувани, не са карани да спят по час. Ако им се доспи трилягват в някоя палатка. Екипът педагози – едната прави домашен пластелин, другата прави домашни курабии, третата слуша. Но също така педагозите, които с а там много рядко можеш да им чуеш гласа. Биха се намесили, ако има рискова ситуация. Това много ме зарази и вдъхнови“ /арт- терапевт/.

„Към Калгейтс /Детската градина, която са посетили в Единбург/ има и външна част, която се намира в гората. Малко по-нагоре от самия град. Всеки път се водят групи с деца. Най-много ме впечатли, че в гората всяко дете тича, прави каквото си иска. Не се връщат от гората, докато децата не решат. Групата беше от 5-6 деца с един възрастен. Много държим да прилагаме това тук. Когато имаме възможност правим това тук и ходим да правим активности в парка“ /аниматор/.

Това посещение е изиграло изключително силна мотивираща роля за специалистите от СЦ, защото са могли на живо да станат съпричастни към един начин на работа с децата, който се основава на свободната игра и свободния избор на детето. За някои от тях това преживяване им е позволило да преодолеят собствените си страхове и опасения.

ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ

  1. Анализът на интервютата и видеозаписите показват, че за всички родители и деца възможността да посещават СЦ е изключително полезна. Всички компоненти на проекта представляват стойност за потребителите.
  • За всички родители СЦ е добро място за срещи. Те получават от една страна ненатраплива професионална подкрепа от специалистите в Центъра, която намалява тяхната тревога, носи им облекчение, създава им усещане за спокойствие и удобство. От друга страна за всички тях посещенията в СЦ са възможност да срещат други родители и да развият чувство за принадлежност към родителска общност. За някои от тях това е единствената общност, към която имат чувство за принадлежност.
  • За всички деца центърът е място за свободна игра и в този смисъл за развитие на тяхното въображение, креативност, самостоятелност и креативност, в това число за деца, които са осиновени, настанени в приемни семейства и/или със специални образователни потребности.
  • Функционирането на СЦ доказва ефективността на първоначалните идеи, които са вдъхновили създаването му. Специалистите от екипа посочват, че непрекъснато учат, както от самите родители, така и от децата. Т.е. те не само трупат професионален опит и квалификация, но са в непрекъснато развитие и демонстрират висока толерантност към неопределеност, което гарантира непрекъснатото намиране на творчески решения.
  1. Проектът, чиито резултат е създаването и функционирането на СЦ, предлага смислен отговор на установените недостатъци при грижите и образованието за деца в ранна възраст в България. За това свидетелстват отговорите на родителите, наблюдението на децата и споделянията на специалистите от екипа на Центъра.
  • Посещенията в СЦ водят до промени в нагласите и ценностната ориентация на родителите относно важните неща в отглеждането и възпитанието на техните деца.
  • Посещенията в СЦ водят до промени в развитието на децата. Възможността да играят свободно с естествени материали и да участват в разнообразни дейности внимателно и ненатрапливо, придружени от специалистите и в присъствие на родителите, които не са тревожни, водят до процъфтяване на въображението на детето и неговите умения за самостоятелност, правят го инициативно, развиват социалните му умения и говора.
  • Работата в СЦ се преживява като удовлетворяваща, мотивираща и развиваща от специалистите, които работят в него.
  1. СЦ предоставя рационален и валиден подход за подобряване на познанията на педагозите и професионалистите, които работят директно с деца от ранна възраст.
  • Близката и доверителна връзка между специалисти и родители дава възможност, когато се намеси трети в качеството си на професионалист с помагаща функция, той да бъде чут от родителя.
  1. Анализът на интервютата и материалите, включени в настоящата оценка, показва, че СЦ в Русе въвежда подход на подкрепа на родители и деца в ранна възраст, който може да се разглежда като съгласуван, структуриран и съществен модел, който може да бъде смислено отределен и демонстринан на заинтеросаваните страни в областта на грижите и образованието в ранна възраст. СЦ в Русе дава отговори и решения на съществуващи празноти и затруднения в организацията на грижите за деца в ранна възраст в България, установени от представителното изследване „Ранното детско развитие в България. Изследване насистемите, подкрепящи ранното детско развитие, взаимовръзките и взаимодействието между тях и с родителите“ /2018/, изпълнено от сдружение „Дете и пространство“ и ИИНЧ на БАН по заявка и в партньорство с фондация „За нашите деца“ като част от проект, целящ създаването на Стратегия за ранно детско развитие у нас. Например според това изследване семейно-ориентираният подход се оказва една от „най-трудните, но същевременно и най-богати откъм „храна за размисъл“ теми  в това изледване“. Един от изводите в тази връзка е, че за да може грижата за детето в ранна възраст да бъде индивидуализирана, т.е. адекватна, ефективна и стимулираща, тя трябва да отчита нуждите, потенциала и ограниченията на семейството. Принципите на функциониране на СЦ, неговата гъвкавост и непрекъсната еволюция, както и високата толерантност към неопределеност /която до голяма степен произтича от направения избор да се следват принципи, а не стриктна идеология/, отговарят именно на тази необходимост. СЦ в Русе дава нагледен пример за това как семейно-ориентираният подход е начин да се индивидуализира гиржата за децата в ранна възраст, „тъй като техните индивидуални потребности не могат да се адресират без да се вземе под внимание какво се случва в техните семейства“ /същото изследване/.

 

  • Анализът на материалите, обект на настоящата оценка, недвусмислено доказват, че успешното функциониране на СЦ се гарантира от спазването на споделени принципи, а не на стриктна методология.
  1. Опитът на СЦ на Еквилибриум в Русе е ключов по отношение на развитието и изготвянето на Стратегия за ранно детско развитие в България и осмислянето на увниверсалните /общодостъпни услуги/, които са необходими, за да се осъществява подкрепа на родителите на малки деца, да се насърча развитието на малките деца, да се работи по превенция и да се създават възможности за ранна интервенция.
  2. Опитът на СЦ може да се разпространи в други населени места в България, включително и като се използват Центровете за ранно детско развитие, създадени по ПСВ.Сдружение „Еквилибриум“ е регистрирало курсове съвместно с Министерство на образованието. Те са създадени за педагози от детските градини. Материалът има по-широко приложение. Има значителен потенциал той да бъде използван като основа за обучения и за промяна на подходите в яслите, детските градини и предучилищните групи съвместно със здравни институции и такива за закрила на детето. 
  3. Опитът на СЦ е от ключово значение за развитие на ефективни услуги за малки деца и техните родители в България към този момент, поради приемане на нов Закон за социалните услуги, в който се предвижда и се дава възможност за развитие на т. нар. общодостъпни услуги. За първи път се регламентира възможността в социалната сфера да се развиват услуги и подкрепа за деца и родители извън логиката на мерките за закрила, които се налагат, когато има изявен и разпознаваем риск за детето.

 

 

„(Този проект) е подробен план за реформиране на грижата и обучението в ранното детство.“ (Лора Саркисян, мониторинг)

 

 

Изготвил оценката:

Весела Банова, доктор по социология, психоаналитик, клиничен психолог.