• English
  • български

david_on_experiental_educatonДейвид Бисет – накратко за подхода, наречен „учене чрез преживяване”, който екипът на „Еквилибриум” използва в своята работа с деца и млади хора.

„Прави ми впечатление, че да се говори за Учене чрез преживяване е доста модерно напоследък – не ми допада фактът, че „преживяване”-то се обгръща с някаква мистичност и то най-вече от специалистите, които го идеализират и определят като Просветление в традиционното образование и единствена алтернатива на дидактичните методи в класната стая. Всъщност няма похват, който да е достатъчен сам по себе си, да дава желаните резултати, без да е във взаимодействие с останалите добре познати учебни методи.

Личният опит има своите ограничения, разбира се. Деца, отгледани сред природата, в малки земеделски общности, няма да са по-добре подготвени в интелектуален план за това да станат агрономи, еколози или ветеринарни лекари, в сравнение с гражданчетата, освен ако в ранните си години не са били приучавани да систематизират опита си като го анализират, интерпретират и концептуализират.

От друга страна, професор Роналд Дор описва случващото се в съвременните класни стаи с една-единствена дума „квалифициране” – и според него то е „ритуално, еднообразно, изпълнено с досада или тревожност, пагубно по отношение на любопитство и въображение; казано накратко – анти-обучение.”

Educational_approach1Експертите по Учене чрез преживяване са майстори във фасилитирането /подпомагането/, в подготовката на обстановката – така че планираните дейности да се осъществят и улесняват учениците да достигнат до скритите уроци в предварително заложения сценарий. Или с други думи – менторът е спътник, който чудесно познава местността и умее да оставя знаци, по които другите да го следват.

Да, наистина, за да успее човек в днешно време, той трябва да може да тълкува, да общува, да прави изчисления. Трябва да умее да запаметява правила и системи – наизустяването се използва при овладяването на основите на познанието – например за усъвършенстване на четивната техника или таблицата за умножение.

Ние от „Еквилибриум” работим с деца, които се препъват по Пътя на знанието, защото раницата им е претъпкана с трудности – емоционални, интелектуални, психологически. На пръв поглед тези деца реагират по различни начини – или са пасивни по отношение на света около тях, или безкомпромисно му се съпротивляват. Но и в двата случая поведението им води до един и същи резултат – изолация и липса на емоции, на чувства.

Стремим се да използваме непознати страни на образователните подходи – дидактични или чрез преживяване, за да насърчаваме участието и себепознанието.

Нека се опитам да ви обясня по какъв начин образователните подходи могат да окажат и терапевтично влияние.

През 1890 философът Уилям Джеймс разграничава неволево от волево внимание. Всъщност това, което той има предвид е, че да си очарован, привлечен от един обект и да изучаваш този обект са две различни когнитивни функции. Днес психолозите потвърждават, че ако човек се разсейва, бленува за няколко мига, то по-успешно може да се съсредоточи след това върху нещо конкретено. Или с други думи – неволевото внимание има съживителен ефект върху мозъка. Мечтанието е добро за вашето здраве!

Преди няколко години бях с деца на лагер. Първата вечер излезе буря. Забелязал съм, че в България преди летните бури, винаги духа много силен вятър.

И докато групата се щураше напред-назад, опитвайки се да завържат, затегнат и задържат нещата, които можеха да излетят, аз забелязах едно момче, което просто си седеше на един дънер. Блажената му усмивка ми подсказа, че е в абсолютен мир със себе си. Сигурен бях, че очевидното му щастие беше резултат от сблъска с вихрушката и – „Еврика!”

Макар и навършило петнадесет, това дете бе на нивото на десетгодишните. В група се чувстваше неспокойно, като това състояние често прерастваше в силна тревожност. Всеки опит за комуникация с него се осъществяваше с трудности. Знаех, че има и известни проблеми с волевото внимание.

Когнитивните психолози насърчават децата, които срещат трудности с концентрацията, да се самонаблюдават и да използват интелекта си, за да хлопнат вратичките в мозъка си – нервните инхибитори – чиято задача е да блокират стимулите от околната среда. Именно тези многообразни, често противоречащи си, стимули превръщат акта на концентрация в предизвикателство. В същото време поведението на децата се модифицира като се затвърждават желаните и се игнорират нежеланите поведенчески модели, доколкото е възможно. Накратко – децата биват подкупвани, за да се самопринуждават да се концентрират. Крайните резултати не са еднозначни.

Тогава, при лагера, наблюдавах природно явление, в което детето успя да се потопи и по този начин да блокираотворената вратичка в мозъка си. Този феномен без съмнение притежаваше терапевтична сила.

Природна терапия – това е нещо, което повечето от нас прилагат съвсем несъзнателно – например, естествени природни звуци за успокоение и релаксиране. Сигурен съм, че след като бъде детайлно изучена, Терапията чрез потапяне /в преживяването/ ще може съвсем целенасочено да се използва при т.нар. невнимателни деца. Излагане на природни явления, търсене на брод през река, почивка сред огромни, високи дървета – естественият свят има начин да превземе всяко от петте сетива и никой не може да устои на влиянието му. Всеки алпинист или гмуркач би споделил с удоволствие своите впечатления по въпроса.

Волево и неволево внимание имат своеобразна пресечна точка, която се използва в някои медитационни техники и при самохипноза. В тази точка човек има усещането, че потъва, че е в контакт с природна сила. Чрез подходящи упражнения всеки може да се научи как да събужда това усещане при необходимост. Виждал съм как, използвайки техниката на потапяне, някои деца се приучават да достигат до ниво на съзнание, в което са способни да се справят със задачи и да намерят отговор на въпроси, които иначе биха ги затруднили.

Това е само един пример, че подходът на „Еквилибриум” е всичко друго, но не и базиран на учебници или формули.”