От 22 до 24 октомври 2009 СНЦ „Еквилибриум” бе домакин на уникално обучение за хора със специални потребности и увреждания.
За обучители бяхме поканили представители на организацията „Първо хората” (Хавъринг, Великобритания) – Майк Льо Сърф, който работи с хора с интелектуални затруднения от 20 години, и Джеймс Хамилтън – млад човек със специални потребности. В тренинга участваха членове на екипите на КСУДС, Отдел „Закрила на детето” и ДСП Русе, студенти ерготерапевти и техни преподаватели от Русенския университет „Ангел Кънчев”, клиенти на Комплекса с увреждания и специални потребности.
В началото Майк представи петте принципа на подкрепа, предложени за пръв път от британския специалист Джон О’Брайън. За да се подпомогне пълноценното включване на хората с увреждания в живота, е необходимо да имат достъп до различни обществени места и ресурси, където да общуват с хора от общността; да им бъдат предоставени реални алтернативи за избор, които да развиват въображението им и умението им да вземат решения. Подкрепата трябва да води до развиване на способности за самостоятелни дейности, колкото и бавен да е този процес. На хората с увреждания трябва да се възлагат значими социални роли, които да водят до отношение на околните, изпълнено с уважение и до развиване на социални връзки и приятелства. Джеймс илюстрира тези ключови принципи като разказа за местата, на които най-често ходи, дейностите, които са му най-интересни, новите неща, които е усвоил и обича да прави, за приятелите и семейството си. От неговите думи стана ясно, че най-много обича бойни изкуства и театър, да живее самостоятелно и сам да приготвя любимите си ястия – бекон с яйца и хамбургери, да избира дрехите си, да общува с приятелите си. Джеймс описа себе си като брат, работодател и водещ на обучения в Англия и България. Ако не се прилагат тези пет принципа на подкрепа, Джеймс би бил просто един млад човек със синдром на Даун, който в нашите български условия би прекарвал дните си в дневен център или – в най-лошия случай – в институция за хора с увреждания.
В края на третия ден, след много смях и интерактивни обсъждания участниците изработиха една схема, която побързахме да окачим в Розовата къща. В нея са включени различни стъпки, чрез които могат да се развият и обогатят контактите на седмината обитатели с общността. Продуктът отразява също основните послания на обучителите – че включване на всички хора в обществения живот означава всички – никой не е прекалено „труден” или беден или увреден, за да бъде изключен и че всеки има нужда да принадлежи някъде – не просто пространство, което да обитава, а място „под слънцето”, където се чувства желан, ценен и свободен да бъде себе си.
