Приемната грижа за деца с увреждания

Организация/институция/физическо лице

Сдружение „Еквилибриум“ – Русе

Партньори

Oбщински власти, регонални структури в   социалната политика, и здравеопазването, НПО, доставчици на услуги;

Описание/ обосновка на практиката

Приемната грижа за деца с увреждания е социална услуга, в чието прилагане на територията на община Русе е ангажирано сдружение„Еквилибриум” чрез управлявания от него Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ – Русе в партньорство с Клуб “Отворено общество” – Русе.

Първата стъпка, която СНЦ „Еквилибриум” прилага при подпомагането на тази услуга, е установяването на екипна работа – съвместно с екипа по приемна грижа и отдел „Закрила на детето”. В това партньорство КСУДС-Русе влиза с експертизата си от работата с първите приемни семейства отпреди 8 години. Следващата стъпка, която предприемат ангажираните в процеса страни преди настаняването на детето с увреждания в приемно семейство, е обсъждането на всяко дете и всяко приемно семейство.  Експертите от екипа, сред които са и членове  на КСУДС на „Еквилибриум”, като познават добре и двете страни, търсят най-добрите за конкретното дете решения. Те определят план А и план Б, като  предвиждат всяко приемно семейство да се запознае с най-малко две деца. След като приключи обсъждането между експертите и се определят възможните варианти, се търси съдействие от Регионалната дирекция „Социално подпомагане”.Следващата важна стъпка в прилагането на приемната грижа е срещата с потенциалното приемно семейство. На срещата присъстват представители на екипа по приемна грижа, КСУДС на „Еквилибриум”,отдел „Закрила на детето”, Министерство на здравеопазването. Семейството получава цялата информация за детето – по обективен начин, но и без да се спестява информация за проблемите в състоянието му и нуждите му, които биха изисквали допълнителни ангажименти и усилия от страна на хората, които ще се грижат за него. Представят се и всички възможности за активна подкрепа в преодоляване на тези трудности, както и възможни варианти за специализирана терапия, детска градина, индивидуална помощ и пр., отново със съдействието на ангажираните организации. Показва се снимката на детето, семейството се информира за всички предстоящи проблеми.Ако след получената информация семейството изяви желание да се запознае с детето, се определя среща в ДМСГД, организирана със съдействието на отдел „Закрила на детето”. На срещата са поканени поне две приемни семейства, придружени от част от екипа, участвал в предходната среща за обсъждане на проблемите на децата.За да се предотврати възникването на проблеми при предоставяне на услугата, след избора на подходящо приемно семейство за определено дете започва процес на опознаване (напасване), който продължава от 4 до 6 седмици. Доброволните и професионалните приемни родители преминават обучение по програма, одобрена от МТСП. Следващата стъпка е обратната връзка, която потенциалните приемни семейства получават от екипа, че е налице потенциал тях за полагане на грижи за деца с увреждания.

Цел на реализираната практика

Целта на описаната на добрата практика е децата с увреждания, които са настанени в институции – в частност  ДМСГД – Русе,  ДДЛРГ Надежда – Русе и др., да бъдат изведени оттам и настанени в приемни семейства, които от своя страна да получат професионална подкрепа за изпълнението на своята мисия.

Целева група

Целевите групи са деца с увреждания, приемни родители.

Основни резултати

– От края на 2012 до средата на 2013 година на приемните семейства са предложени 12 деца с увреждания и/или хронични заболявания.

– От тях осем са постъпили в приемни семейства, а три са в Центъра за настаняване от семеен тип;

– Проведено обучение на 11 семейства, желаещи да бъдат приемни родители;

Иновативни аспекти

-Изградена система за подкрепа на приемните родители;

-екипна работа на психолози, социални работници, родители относно спецификата на работа с деца с увреждания;

Ефективност

Същността и целта на приемната грижа e извеждането на децата от институциите и отглеждането им в семейна среда. Децата се чувстват най-добре, когато живеят със сигурни и стабилни семейства, чиито грижи подкрепят тяхното развитие и ги даряват със закрила и любов – приемната грижа осигурява това за тези от тях, които са лишени от собствено семейство.Тази услуга е елемент от процеса на деинституционализация в страната.

Съответствие с национални и европейски цели и приоритети

Настоящата практика е в тясна връзка с изпълнението на Националната стратегия «Визия за деинституционализация на децата в Република България». Законова рамка, с която е свързана услугата приемна грижа, се осигурява от Закона за закрила на детето и правилника към него, Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, Методиката за условията и начина на предоставяне на социалната услуга “Приемна грижа”.

Основни   предизвикателства и ключови фактори за успех

В българското законодателство не е достатъчно развита необходимата нормативна база за социалната интеграция на децата с увреждания, което възпрепятства създаването на реални условия за включването им в живота на местните общности.

В резултат на традиционния подход към тях като към болни деца, които имат нужда предимно, ако не и само от медицински грижи и съчувствие, нормативната уредба ползва такава терминология, която предпоставя добронамерено, но в същото време дискриминационно отношение – още при определяне на диагнозата ги третира като загубили (в %) възможност за социална адаптация (Наредба № 19 на МЗ за експертиза на инвалидността при децата до 16-годишна възраст).

Бъдещ потенциал за развитие и мултиплициране на практиката

Настоящата практика  обуславя необходимостта от създаване на Национална стратегия за закрила и социална интеграция на децата с увреждания в България, която да набележи   стъпките и отговорностите на всички държавни и неправителствени структури, които имат отношение към проблемите на децата с увреждания с оглед на тяхното решаване в най-добрия интерес на детето, и която да се ръководи и от Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно: «Право на детето с увреждане на пълноценен, самостоятелен и достоен живот.»

Допълнителна информация

www.eq–bg.org