• English
  • български

Период на изпълнение: юли 2013 г. –  май 2015 г.

Източник на финансиране: Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Роля на организацията: водеща, в партньорство с Клуб „Отворено общество – Русе“

Резултати: Изработено ръководство за осъществяване на външна оценка и самооценка, стъпващи на постиженията, положителните практики и силните страни в работата на организациите и предоставено като инструмент на доставчиците на социални услуги и държавните институции: Предизвикателства, етични въпроси, ключови принципи, предлагани подходи и инструменти, подходящи за оценка на въздействието върху потребителите на социални услуги за деца и семейства.

Практическото ръководство се базира на изводите от съвместната работа с центрове за обществена подкрепа от различни региони на България /Русе, Велико Търново, Монтана, Панагюрище, Разград и Тетевен/ и на водещи европейски практики. Според авторите, оценяването на социалните услуги за деца и семейства трябва да се свързва с различната история и различните условия, при които работят (социално-икономически, демографски, местни политики и активност на институциите и др.), както и със сложността на отделните им случаи. Ръководството предлага инструмент за  презентиране на постиженията на организацията чрез анализ на ключовите фактори на успеха, които обхващат изходната точка и  местния контекст.  Това са насочващи въпроси с определена последователност, които е добре да се интегрират в управленския цикъл. Ръководството предлага оценяването на центровете за обществена подкрепа да се извършва и чрез системното акумулиране от страна на доставчиците на спонтанна и автентична обратна връзка от ползвателите на услугите. В повечето случаи те не са обект на официални изследвания и анкети, защото трудно се справят със стандартизирани въпросници или попитани директно дават социално желателни отговори.

Целта е подобряване на качеството на услугите в центровете за обществена подкрепа, които имат  ключова роля в прехода от институционална към семейна грижа и живот в общността.

Вижте повече: