Политиките за семействата и децата не могат да бъдат само за „моето дете“. Те целят да обслужат цялото общество, да насочат ресурси към качествено образование и здравеопазване, социална подкрепа на всички родители и деца, сигурно жилище и квартал. Това писаха вчера в отворено писмо до политиците от Национална мрежа за децата по повод споровете около Националната стратегия за детето 2019-2030 и възможността тя да бъде отхвърлена. Фразеологизми от типа на „традиционни български ценности“, които някои обществени групи свързват единствено с налагане на модела на „собственото ми и на семейството ми благополучие“, не могат да бъдат повод за отричане на необходимостта от общо разбиране за грижата и подкрепата за децата и техните семейства, добавят от мрежата, която обединява над 150 обществени организации.
Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация „Родители“, която е член на Национална мрежа за децата, е тук в отговор на вече масовите родителски страхове, че стратегията ще „позволи отнемане на деца от родителите им под път и над път“ и обяснява какво наистина означава фокусът върху детските права в документа.
В последните дни стана много трудно да се говори в едно изречение за децата, семействата и правата им. Предполагам, че и с този текст ще се породят още съпротиви – ще има хора, които са в крайност и които бързат да отхвърлят, защото да вземеш страна и да се разграничиш е лесно, трудно е да се опитаме да се спрем и да погледнем извън себе си, да кажем какво искаме като родители, а не какво не ни харесва.
“Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата.“
Ето така започва Националната стратегия за детето! Апелът ми към всеки родител е да отдели 30 минути и внимателлно да прочете текстовете, да ги прочете с разбиране. Оказва се, че четем един и същ текст, но намираме различни думи, тълкувания и смисъл? Ако не прочетем документа, позволяваме на една малка група да ни манипулира през страх и през най-ценното ни – децата ни.
Невероятно е как един документ, с който за пръв път правим крачка напред към разбирането и гарантирането на правата на родителите и децата е на прага да бъде отхвърлен.
Нека всеки се замисли какво означават така предъвканите фрази „ще ни взимат децата“ (кой, кога и за какво?), „ще станем като Норвегия“ (какви?) и „искат да забранят дисциплиниращите шамари и да ни казват как да си отглеждаме децата“ – да, не трябва да посягаме на децата си по никакъв начин.
Добрата новина тук е, че 84% от родителите не подкрепят телесното наказание над деца и точно тези 84% са важните за промяната.
Дискусиите за стратегията за детето вече са далеч над конкретния документ – отвори се една голяма нужда от истински разговор какво си представяме като общество, че би трябвало да е благодентствието на семейството и децата. Какво искаме за себе си като родители, каква подкрепа от държавата очакваме, какви права искаме да имаме и те да са ни гарантирани.
Не искаме ли да сме сигурни, че когато имаме нужда от образование за детето си, то ще ни е гарантирано; че ако имаме нужда от здравеопазване – да имаме тази възможност да заведем детето си; че ако имаме нужда от социална или психологическа помощ за детето си или за себе си – ще я получим. Не искаме ли да сме сигурни, че ни е гарантирана безопасната среда за отглеждане на децата ни?
И трябва да съм честна, че като родител, гражданин и професионалист съм учудена как всеки ден мога да чуя в разговор между хората, че държавата не се грижи и не прави нищо за гражданите си, a когато същата тази държава се опита да предложи стратегически документ, с който се задължава да развие услуги за грижа и подкрепа – ние същите, които все недоволстваме, смело отхвърляме и казваме, че сме заплашени.
Да, стратегията за детето е един опит, една крачка към това да се приближим към зачитане и спазване на правата на детето и семейството му. Да, стратегията има какво да се доработва и преработва, тя не е съвършена, но за първи път имаме документ, който прави опит, който поглежда отвъд така наречените “деца в риск” и говори за подкрепа на всички семейства и деца.
Ако не ни харесват нещо в стратегията – нека да предложим какво ни липсва в нея, а не да я отхвърляме.
Този документ няма за цел да “отнема деца”, но държавата трябва да има механизми да защити едно дете, когато то е истински насилвано и малтретирано от който и да е възрастен в живота му. Та, нали всеки от нас се учудва, когато чуе по новините за пребито, изнасилено, смазано от психически тормоз дете и тогава повечето си казват – ех, ако бяхме в друга държава това нямаше да се случи.
И да си кажем, че, да, има много тежки случаи, в които детето трябва да бъде изведено от средата си на живот. Никой не говори за отнемане на деца под път и над път, а само и единствено тогава, когато животът им е застрашен. Нали, сме съгласни, че трябва да се помогне на дете в такава ситуация?
Никъде в стратегията не се казва, че едно дете ще е отделено от родителите си веднага след първото повишаване на тон, по-скоро се казва, че държавата трябва да намери ресурси да подкрепи всеки родител, за да се справи с трудността си. И аз като родител имам нужда да знам, че ако ми е трудно, имам къде да потърся подкрепа, защото в момента родителите са доста самотни и трябва сами да се справят с всичко изпречило се на пътя им.
В стратегията се поставят правата на децата в центъра, но не противопоставят родителите на децата.Документът казва, че семейството е отговорно, с изключение на ситуации на насилие и че родителите са най-добрата среда за детето и институциите трябва да подкрепят семейството.
*****
Тук може да прочетете отговорите на адв. Екатерина Воденичарова на десетки родителски въпроси, свързани с Националната стратегия за детето. Публикуваме отговора ѝ по темата с насилието към собственото ни дете и правото му то да изразява собствено мнение:
Въпрос: Какъв ще е регламентът за окачествяване на дадено отношение като насилие към собственото ни дете? Знаем безброй примери от Западна Европа, и не само, където насилие е да направиш забележка на детето си, да му повишиш тон и т. н. – в тези случаи децата са отнемани от семействата им без предупреждение. Държава, която плаща 35 лв. детски, евентуално, абдикирала е всячески от всяка подкрепа, с какво право ще отнема родителски права на тези, които сами се спасяват в отглеждането на подрастващите? Ясно е, че това е абсурд, освен случаите на явно насилие. Може усилията да се насочат в изготвяне на програма в ПОДКРЕПА на българското семейство, а не в неговото разбиване.
Отговор: В интернет пространството много се спекулира с темата насилие над дете. Моля, да имате предвид, че насилието може да бъде както физическо, така и психическо и вербално. Смятам, че никое дете няма да бъде изведено от семейството си, ако няма доказан акт на насилие или системен тормоз. Нека не се асоциираме със Западна Европа и страни като Норвегия и Швеция. Аз лично никъде в Стратегията не срещнах демонстрирано желание от страна на институциите да отнема деца от стабилни семейства без причина.
Напротив, Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Правото и отговорността на родителите да отгледат собствените си деца е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето, където е изрично регламентирано задължението на държавите да оказват помощ на родителите, на законните настойници и на разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, параграф 2 и 3), включително за подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (чл. 27, параграф 2) и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават (чл. 3, параграф 2).
В Стратегията ясно и недвусмислено се твърди, че ще се работи в подкрепа на родителите, а не вместо тях. Стратегията е съобразена с най-висшите интереси на детето и правото му според Конвенцията за правата на детето, която България е ратифицирала, да изразява свободно своето мнение и то бъде вземано предвид, когато касае вземането на решения свързани с детето. Но това не означава, че детето ще изземе функциите на своите родители и ще решава вместо тях.
Пример 1: детето изразява мнение , че не желае да учи, а иска да е свободно и да играе по цял ден. Родителят разбира се взима мерки това да не се случи. Мнението на детето не отговаря на висшите му интереси и в този случай, не следва да бъде взето предвид.
Пример 2: Детето живее с родителите си в далечно родопско село, в което те гледат животни. Детето не общува с никой друг, освен с родителите си и животните; няма изградени навици, но има желание да се събира с други деца и да учи. Родителите не му осигуряват правото да се образова. В този случай срещу детето е извършен акт на ограничаване на правото му да бъде образовано и да живее в здравословна среда и следва мнението и правото му да бъдат зачетени.
Специално за дефиницията за насилие като понятие в Стратегията са използвани като източници понятията, заложени в Конвенцията за правата на детето (чл. 19), Световната здравна организация и Закона за закрила на детето.
Според Конвенцията на ООН понятието насилие над дете включва Всички форми на физическо и психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления.
Според СЗО: Умишленото използване на сила или власт (вербално или физически) срещу себе си, друг човек, група хора или общност, което води или има голяма вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа вреда, лошо развитие или лишение.
Според ЗЗД насилие над дете е Всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Източник: https://maikomila.bg/