Конференцията в Букурещ (27-30 септември 2015г.) събра над 400 представители от 52 държави под надслова  «Децата на първо място! Съвместни и междусекторни действия срещу детското насилие, неглижиране и експлоатация».

Като представител на Еквилибриум  Дейвид Бисет презентира пред работна група за системите за закрила на децата. Той сподели резултатите от проекта на Еквилибриум за оценка и самооценка на услуги за деца в риск и техните семейства в центровете за обществена подкрепа в България. Дейвид разказа за разочарованието на доставчиците от начина, по който услугите в момента се инспектират и оценяват и описа трудностите при прехода към система, насочена към оценка на въздействието на услугите върху живота и благосъстоянието на потребителите.

Еквилибриум искрено вярва в правото на опитни специалисти на професионална преценка, за да могат да дадат най-доброто от себе си при обстоятелствата, в които се намират и според наличните ресурси. Опитът, натрупаната експертиза и моралната преценка трябва да се използват при вземането на решения. Това се отнася както за специалистите така и за организациите, които трябва да осигурят рефлективна обучителна среда за екипите си. Организациите трябва да дефинират своето операционно съществуване повече спрямо общността, която обслужват, отколкото спрямо институционалната рамка. Една организация, която е свързана с общността, разбираема и достъпна за нея, вероятно ще предостави услуги с високо ниво на въздействие, които да съответстват на нуждите на общността. Това контрастира с предоставянето на посредствени услуги, оформени според формални изисквания и документално покриващи минималните стандарти.

Еквилибриум вярва в професионалната отчетност и отговорността на организацията да преследва съвършенството. Мониторинга на професионалното представяне не трябва никога да включва наказателни или принудителни действия спрямо участниците, с цел да се предостави качество в една среда, в която те се затрудняват да приложат своята професионална преценка или да използват практическа логика. Това е особено вярно в случаите когато практикуващите имат ниско доверие към моделите или работните методи, които им се налагат. Практикуващите са тези, които имат най-добра възможност да кажат на инспекторите кое работи и кое не.