Еквилибриум и Мечти и отбори България поддържат партньорски взаимоотношения в продължение на няколко години.

Нашата обща страст към приключения и игри навън означава, че и двете организации сме ориентирани към децата и тяхното развитие в екологична отговорност (в най-широкия смисъл на това понятие). Още един общ факт за двете организации е и участието ни в Узана поляна фест.

През 2014 г. Дейвид получи привилегията да допринесе пряко за проект на „Мечти и отбори България“. Завръщайки се в България от Шотландия късно в събота вечер, той се потегли за Габрово рано сутринта в неделя на 21 септември, за да направи презентация в рамките на форум, посветен на темата за прогресивно неформално образование.

В новия филм на „Еквилибриум“, посветен на 10-та ни годишнина, създаден от Арена Медия, Дейвид изразява искрената си вяра в уникалността на всяко дете по отношение на личността, темперамента, профила му, съставен от уникален набор различни типове интелигентности и житейски опит.  Такива бяха и посланията на Дейвид, направени и на форума в Габрово при представянето на стила на детско участие за „Еквилибриум“, включено като една от най-добрите практики в страната в програма на Национална мрежа за децата:

„Ние работим с деца в риск. Общото между тях е, че имат проблеми в образованието и модели на трудно поведение. Въпреки това, можем да кажем със сигурност е, че всички те имат едно общо нещо помежду си и то е, че всяко е различно и уникално. „

Напредъкът в невропсихология и теориите за обучението дават все по-голяма  достоверност на неформалното образование. Психологът Хауърд Гарднър твърди, че няма рационална основа за преподаване и оценяване на лицата по еднакъв начин. Важни идеи, теми, теории и умения трябва да се преподават по повече от един начин и – докато се оценяват – децата трябва да могат да комуникират своето разбиране по повече от един начин. Сър Кен Робинсън твърди, че творчеството е също толкова важно, колкото и грамотността. Той смята, че „Въображението е източника на всяка форма на човешко постижение. И това е едно от нещата, които смятам, че са системно застрашавано от начина, по който се образоват децата. „

Благодарение на „Мечти и отбори България“ и Националната мрежа за децата, 2014 беше година, в която  „Еквилибриум“  многократно и категорично заяви тези свои принципи. Дори и ако никое от децата, с които работим никога не стигне до Харвард или Кеймбридж, всяко едно от тях има талант. Нашата работа е да им помогнем да го намерят.

Кампанията ни за набиране на средства за приключенска станция за игра в двора на Комплекса се увенча с успех. Благодарение на щедростта на четирите Лайънс клуба в Русе, през 2014 година беше обособено дворно пространство за площадка и монтирани комбинирани съоръжения за деца и техни връстници със специални потребности. Станцията за приключенски игри ще разшири значително възможностите за развиване на физически умения и сръчности, тематични ролеви игри, сесии на открито, детски празници и изяви. Екипът на „Еквилибриум“ вярва, че приключенската игра близо до природата насърчава познавателна активност, динамично преживяване на естествения свят, откривателски дух и екипност. Площадката е подарък за децата, ползващи услуги в Комплекса, връстници от други услуги, от близки училища и от квартала, в чест на 9-я рожден ден на Комплекса

16-годишната Ния организира благотворителен концерт за деца в риск от социалния комплекс в Русе – публикация на Валя Караджова

На среща с медии, Галя Бисет разказва за предотвратените случаи на изоставени деца и новите услуги, предоставяни от „Еквилибриум“ в социалния комплекс в Русе – публикация на Валя Караджова

„Фотоизложбата „Благотворителността през обектива” е първата изява в рамките на Коледните празници, организирани от „Еквилибриум”, клуб „Отворено общество”, партньор на сдружението управляващо социалния комплекс, и фондация „Помощ за благотворителността в България” – прочетете и за други интересни събития, организирани от EQ тукВдъхновени от гостуването на фотоизложбата през 2013 г. в Русе насърчихме и подкрепихме участието на нашия доброволец Димитър Неделчев в таз годишното издание на конкурса и той спечели специалната награда на журито със снимката „Надбягване“. Тя е една от фотографиите във фотоисторията „История в кадри за грижата, хармонията, победата, нежността и силата на добрия пример!“ – летният лагер на децата от Центъра за работа с деца на улицата, част от който беше и Митко и запечата в снимки мигове от това приключение.

„През последните години в България се случи чудо! „Ничиите деца” от домовете вече са припознати като пълноправна част от българското общество! След безброй несръчни опити за реформа на системата на грижа за деца в специализираните институции /познати публично като домове за сираци/, свързани с огромни разходи за ремонти на сгради, доста съмнителни като ефект обучения и други съпътстващи проекти стана ясно, че тази ситема няма вътрешния ресурс и нагласи да се самореформира.“

Прочетете пълния текст на статията на г-н Георги Симеонов, изпълнителен директор на „Hope and Homes for Children-клон България” По делата им ще ги познаете!!!

Деинституционализация и качествена алтернативна грижа за децата в Европа: какви са поуките и какви – перспективите

Деинституционализацията и митовете, свързани с нея – публикувано на български език от „Надежда и домове за децата“ – България

„Бебе, родено с хидроцефалия, не бе изоставено от родителите си и има шанс да се излекува след намесата на две организации, подкрепящи деца и семейства в риск…“ – прочетете цялата история, разказана от Валентина Караджова

18 юли 2013: Национален проект за качеството на социалните услуги започва в Русе

Днес в София бе подписан договор по проект „Оценка и самооценка на центровете, предоставящи услуги за деца и техните семейства, като средство за изграждане на капацитет“, който ще се изпълнява от Сдружение „Еквилибриум“ – Русе в партньорство с Клуб „Отворено общество“ – Русе в следващите 21 месеца.

Проектът е национален. Той цели да повиши качеството на предоставяните услуги от българските неправителствени организации, работещи с деца и техните семейства, чрез разработване и прилагане на ръководство за оценяване/ самооценяване, както и чрез усвояване на водещи практики в тази сфера. Ръководството ще бъде въведено в работата на организации от различни части на България – Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово, Пловдив , Видин, Монтана и Русе.

Проектът ще се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Грантът е на стойност 71 780.27 лв. (44 972,29 швейцарски франка), а общата стойност на проекта е 79 889 лева.

„Какво представлява процесът по деинституционализация и какво трябва да се случи според заложения план? Как протича деинституционализацията на домовете, познати като „Майка и дете“, където са настанени малчугани до 3 години? Каква е разликата между център за настаняване от семеен тип, защитено жилище и наблюдавано жилище?“

Пълният текст на интервюто с Галя Бисет, можете да прочетете тук, в публикацията на Мариета Раденкова, журналист от в-к „Утро“, в брой 101 на вестника, от 30 април 2013 г.

„Деинституционализация и реинтеграция. Какво се крие зад тези сложни думи? Вижте историята на Марта и Цветимира. За бъдещето, което ги очаква след закриването на домовете за изоставени деца. Приемните семейства като алтернатива на специализираните институции. Какво показва опитът на професионалния родител Ива Николова.“

Вижте в Рубрика „Местно време“, излъчена по БНТ 2 на 29 април 2013 г.

Даренията на домове за изоставени деца – като ремонт на обявена за събаряне къща

„Празничните дни, особено около Коледа, традиционно се считат за изключително подходящи за добри дела и сърцати дарения. А „райското място“ за такава благотворителност са домовете за изоставени деца, където даренията се правят лесно. На това обаче се крепи един социален парадокс: даренията поддържат живи специализираните институции за деца, които пък по държавна повеля скорострелно трябва да бъдат закрити. По същата причина феноменът „изоставяне“ продължава да съществува по нашите ширини, тъй като детето има къде да бъде настанено, когато не е желано.

Няма как да не възникне въпросът доколко полезни са тези дарения и дали не са просто начин хората да отметнат, че са свършили някаква добрина през годината. Но ако се замислят малко по-сериозно, може да се окаже, че дори тъжно изоставено детенце няма нужда от нови дрехи и играчки, а от нов метод на грижа и възпитание. Дарението за един такъв дом на каквото и да е – пари, играчки, дрехи, хранителни продукти или памперси, спокойно може да се сравнява с ремонт на съборетина, на която предстои разрушаване. Даренията обаче се случват с пълна сила и масово дарителите смятат, че така помагат на настанените в тях деца, останали без семейство.

В същото време алтернативните услуги, за чиято важност се говори на национално ниво и чието развитие е национална политика, потъват в забвение и липса на ресурси.”

Какво още споделиха Галя и Дейвид Бисет – вижте в статията на Мариета Раденкова, публикувана на 3 януари 2013 във в-к „Утро“